fallback

Работодатели: Промените в ГПК ще се отразят негативно на бизнес средата

Липсват аргументи за нуждата от разширяване на правомощията на прокуратурата, както и за очакваните ефекти

16:39 | 06.04.15 г.

Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Конфедерацията на работодателите в България (КРИБ) не подкрепят предвидените в Закона за изпълнение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предложения, предвиждащи допълнителни правомощия за участие на прокуратурата в гражданския процес.

Това се казва в позиция на работодателските организации, представена днес на среща с главния прокурор Сотир Цацаров.

Подобна законодателна промяна ще се отрази крайно негативно върху бизнес средата и инвестиционния климат, налице е и противоречие с европейското законодателство и практика - около тази позиция са се обединили участниците в срещата.

Предвиждането на допълнителни правомощия за прокуратурата да започва граждански дела и да встъпва като страна в процеса, с оглед защитата на интересите на държавата и общините и на граждани, ползващи се с особена закрила на закона, по своята същност е опит за установяване на „контрол върху контролните органи“, смятат от БСК. Това е прецедент, с който се прехвърля отговорност от държавната администрация към разследващите органи, без с това да се увеличава усещането за справедливост в обществото.

В проекта липсват аргументи за необходимостта от разширяване на тези правомощия, нужните за това финансови и човешки ресурси, както и очакваните ефекти, посочва се в позиицията.

Значително разширяване на прокурорските правомощия по отношение на гражданското съдопроизводство не е обосновано, представлява връщане към норми, отменени в минал период, и няма да доведе до добри резултати. Това се посочва и в официалната позиция на АИКБ.

Важни промени в нормативната уредба не следва да се предприемат прибързано, а само след обществено обсъждане и внимателна оценка на въздействието, уточнява се в документа.

АИКБ изразява безпокойството на бизнеса, че предлаганите промени, предвиждащи спирането на сделки, могат да доведат до нарушаване на бизнес средата, влошаване на инвестиционния климат и да ограничат, препятстват и застрашат сигурността на търговския оборот.

На практика, прокуратурата и сега има възможност, осигурена от множество специални закони, да завежда и да участва в граждански и административни дела и може да ползва това свое право в съответните случаи, за да се намесва в защита на обществения интерес. От друга страна, предоставянето на обща (генерална) възможност на прокуратурата да встъпва в дела, като предявява неидентифициран по вид, предмет и правна характеристика иск, ще наруши принципите на правовата държава и на равенство на правните субекти пред закона.

С оглед на заявените намерения за включване на разпоредите на оттегления ЗИД на НПК в Закона за съдебната власт, от БСК допълват, че предлаганият текст, според който „в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник може да спре финансова операция или сделка с имущество за срок до 48 часа“, съдържа множество неясноти.

- Какъв е фактическият състав, който трябва да е налице, за да се пристъпи към „спиране на финансова операция или сделка с имущество“? Кой и по какъв ред уведомява прокуратурата за наличието на „изключителни случаи“? Липсва дефиниция за „изключителни случаи“.

-  Не е ясно какво е правното действие на „спирането“ по отношение на страните по сделката и на третите лица (нотариуси, съдии по вписвания, кредитори, органи по приходите и пр.), както и при неизпълнение на „спирането“.

- Липсва легална дефиниция на понятието „спиране“ на финансова операция или сделка с имущество: С какъв акт се извършва? Изисква ли се писмен акт? Подлежи ли на обжалване? Представлява ли административен акт? На кой етап „спирането“ поражда действие - преди или след сключване на сделката? Какво е задължението на страните по сделката? От кой момент тече 48-часовият срок и какво се случва след изтичането му? Какви са санкциите при неправомерно „спиране“ на сделки?

- Липсват механизми за защита за страните по сделката за претърпените вреди и пропуснати ползи, в случай че основанието за „спиране“ на сделката отпадне и не се повдигнат обвинения.

- Не е направен анализ за съответствие на законопроекта с правото за Европейския съюз и залегналите в него основни свободи на движение на хора, стоки, услуги и капитали.

Приемането на подобно законодателство само по себе си представлява антипазарна мярка, която ще се явява отблъскваща за инвеститорите, ще повлияе неблагоприятно върху бизнеса, инвестиционния климат, гражданския и търговския оборот, посочва се в позицията на камарата.

Участието на прокуратурата в граждански дела създава условия за опасни прецеденти, като влиза в конфликт с конституционно установени и гарантирани свободи, с основни принципи на търговското право и гражданското право, в противоречие с демократичния характер на българското законодателство, допълват от стопанската камара.

Представителите на Конфедерацията на работодателите в България споделят аналогична позиция. Не е необходимо извънредно законодателство, каквото би представлявало тази поправка в ГПК, се казва и в тяхното съобщение до медиите.

Позицията на КРИБ е, че съществуващата нормативна уредба дава достатъчно възможности на изпълнителната власт да упражнява нужния контрол, който да гарантира изправността на сделките, без ненужно да затруднява работата на бизнеса.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:12 | 11.09.22 г.
fallback