IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Преглед на печата за 23 май

08:53 | 23.05.15 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Преглед на печата за 23 май

Всеки българин губи 8 дни годишно в битка с бюрокрацията
в-к Сега

Данък "бюрокрация" има и времево измерение и се оказва, че в България това бреме е огромно - 57 милиона дни годишно. Това твърди анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Сметките се основават на доклада за състоянието на администрацията за 2014 г., който бе приет на заседанието на правителството в сряда. Колосалните числа показват, че бюрокрацията у нас е огромно бреме и че се нуждае от опростяване на правилата, съкращаване на времето и спешно повсеместно преминаване към електронно управление, твърдят от ИПИ.

През 2014 г. в България министерства, агенции, комисии, институти, контролни, надзорни и други органи са извършвали 2321 вида административни процедури - от издаване на обикновени справки и удостоверения до сложно лицензиране. Общуването с многобройните административни структури през миналата година е отнело на българските фирми и граждани поне 57 милиона дни. Това е сумарното време, отишло за попълване на бланки, заявления, декларации, висене по гишета или пред компютъра и разкарване по кабинети.

Като се има предвид, че населението на България официално е 7.3 млн. души, излиза, че общуването с администрацията отнема по 8 дни годишно средно на всеки българин - от бебето до бабата. Разбира се, бремето за предприемачите е особено тежко, защото те имат контакт с ведомствата и като граждани, и като фирми.

Общо през миналата година бизнесът и гражданите са "опрели" до чиновници повече от 218 милиона пъти - това е приблизително броят на предоставените от административните звена услуги. Най-често хората и фирмите са общували с НАП - на приходната агенция се падат 190 692 330 услуги, или 87.2% от общия брой, показва докладът за 2014 г. "Услуги" е доста условно казано, защото данъчните например броят за услуга дори приемането на нашите подоходни декларации и документите за платени данъци. Сред останалите администрации с голям брой предоставени услуги са НОИ, агенциите за социално подпомагане, по геодезия, по заетостта и по вписванията, министерствата на вътрешните и на външните работи, както и общинските администрации.

Посочените 57 милиона дни за съобразяване с многобройните регулации и изисквания и за получаване на услуги от администрацията са приблизителниятминимум, които отива за общуване с чиновниците, изтъкват от ИПИ. Например за подготовка и подаване на документи за лиценз отиват поне 4 дни. Според анализа на института за преразхода на време са виновни най-вече огромните като бройка услуги, които се предоставят от администрацията и най-вече над 1251 лицензионни режима, въведени незаконно от общините (незаконно е, защото само държавни органи имат право да въвеждат лицензиране).

Незабавно трябва да се отменят незаконно администрираните режими от общините и някои регулации. Важно е да се ускори електронното предоставяне на административни услуги. "Слава богу, че НАП, която предоставя над 80% от всички административни услуги за бизнеса и гражданите, е водеща в е-обслужването", подчертават още от ИПИ.

Данев: Икономиката ни се маргинализира
в-к Стандарт

Вместо към реиндустриализация България върви към точно обратното - икономиката ни се деиндустриализира. Това заяви председателят на БСК Божидар Данев на семинар за актуалните проблеми на пазара на труда. 85 големи компании са закрити от 2008 г. до 2013 г. и в определени сектори вече няма двигатели на икономиката. Средните фирми пък са намалели с 21%, а малките - с над 12%. Расте броят единствено на микропредприятията, които са предимно семейни фирми. "Това означава маргинализация на бизнеса. Не се внедряват нови технологии, а икономиката ни предлага бедни и непродуктивни услуги", заяви Данев.

С близо 400 000 пък са намелили заетите от 2008 г. насам. Статистиката показва, че в най-силната година преди кризата - 2008 г., те са били 3.815 млн., а в края на 2013 г. са 3.434 млн. Увеличава се броят на хората с висше образование, но обикновено те са със специалности, които не се търсят от бизнеса или нямат необходимата компетентност. "В момента в света се случва Четвъртата революция - дигитализацията. Това увеличава нуждата от силно интелигентна работна ръка, докато средно подготвените кадри все по-слабо ще намират реализация", заяви Данев. Така ножицата на пазара на труда все повече ще се разтваря - ще се търси силно интелигентна работна ръка и най-нискоквалифициран труд. Този процес трябва да се управлява, защото може да предизвика протести, смята Данев.

Над 80% от спестяванията на българите са в 8 банки
в-к Сега

Парите в банковата система у нас са разпределени изключително неравномерно - няколко банки държат повече от половината от вложенията, а останалите над 20 трезора си поделят останалите средства. Това показват сметки на "Сега" на база на данните на БНБ към края на първото тримесечие на т.г.

В 8 банки са вложени 81% от депозитите на българските домакинства, които в края на март са общо над 42.2 млрд. лв. В тези банки са налети 34 млрд. лв. Останалите 20 банки си поделят 8.2 млрд. лв. Трезорът, в който има най-много граждански депозити, е ДСК с 6.7 млрд. лв. В Първа инвестиционна банка, която е на второ място, са 5.89 млрд. лв., а в "УниКредит" - 5.85 млрд. лв. Пощенска банка държи 3.81 млрд. лв. домакински влогове, а ОББ - 3.71 млрд. лв. В първата осмица са още ЦКБ - с 2.97 млрд. лв., Сосиете Женерал Експресбанк - с 2.62 млрд. лв., и Райфайзенбанк - с 2.41 млрд. лв. Още по-неравномерно е разпределението на корпоративните депозити. Безапелационен първенец е "УниКредит", в която са вложени около 25% от спестяванията на фирмите - 4.25 млрд. от общо 17.28 млрд. лв. Следват я "Райфайзен" - с 1.7 млрд. лв., и Сосиете Женерал Експресбанк - с 1.2 млрд. лв.

Както "Сега" писа, подобно е и разпределението на държавни депозити сред банките у нас. В ПИБ, Общинска банка и УниКредит Булбанк се съхраняват 1.564 млрд. лв., или 53% от всички 2.950 млрд. лв. депозити на сектор "Държавно управление".

Точно обратното е съотношението при лихвите. В момента на пазара най-високите лихвени нива предлагат трезорите с най-скромни вложения. При средни лихви под 2% за системата Интернешънъл Асет Банк, Тексим банк, Ти би ай банк и други дават лихвени нива, близки до 3%. В същото време банките, държащи най-много спестявания, предлагат едни от най-ниските лихви на пазара. Изключение прави само ПИБ - около и над 2% за 12-месечни депозити. Според последни проучвания на кредитни консултанти при избор на банка фокусът на потребителите се е изместил и те се влияят не толкова от лихвите, колкото от реномето и стабилността на трезора.

Банковият сектор очаква лек отлив на вложенията през настоящата година. Според шефа на Пощенска банка Асен Ягодин нито гражданите, нито бизнесът са мотивирани да държат пари в банките при тези ниски лихви. "Парите ще започнат да се насочват към икономиката, към фирмите, които първо ще натоварят максимално мощностите си, а след това ще търсят и финансиране за модернизация и инвестиции", допълни той.

Според отчетите на БНБ депозитите са над 73 млрд. лв. Те включват парите на сектор "Държавно управление", гражданските и фирмените депозити, както и междубанковите влогове и тези на останалите финансови институции. В 5 банки са вложени над половината от тези 73 млрд. лв. Това са УниКредит Булбанк, ДСК, ПИБ, "Райфайзен" и ОББ. Банката, събрала най-много от депозитите, е УниКредит Булбанк, която държи 12.7 млрд. лв. Следват я ДСК - с 8.3 млрд. лв., и ПИБ - със 7.6 млрд. лв. При половината банки у нас вложенията не надхвърлят 1 млрд. лв.

Съветът на Дянков: Спестяванията в долари
в-к Стандарт

По-добре е българите да държат спестяванията си в долари. Това съветва бившият финансов министър Симеон Дянков в интервю за "Стандарт". "Прогнозите са за спад на еврото до 1:1 спрямо долара към края на тази година или началото на 2016-а. Но възможността Гърция скоро да влезе във фалит ще ускори процеса. Така може да стигнем до паритета на еврото с долара много по-бързо от края на годината", предупреди Дянков. Той е на мнение, че до броени дни Атина ще обяви, че не може да плаща, което означава фалит.

"Ако забелязвате, в последния месец големите пенсионни фондове в Европа и други фондове, които се занимават с валути, почват да се прехвърлят към долара и излизат от еврото. Това звучи разумно за българските спестявания за следващите година-две", посочи Дянков.

Държавата обмисля минимални цени за асансьорните фирми
в-к Сега

В опит да овладее хаоса при контрола на асансьорите държавата обмисля да въведе минимални прагове за цените в бранша. Така ще се гарантира, че няма да има фирми, които работят под себестойност, обяви икономическият зам.-министър Даниела Везиева. По думите й така услугите ще бъдат съобразени с разходите и ще бъде ясно, че дадена услуга не може да струва по-малко, отколкото ще бъде разписано, и всичко под тази цена ще означава, че нещо не е наред.

Според експерти в момента част от асансьорните фирми нарочно подбиват цените и използват некачествени материали при ремонтните дейности. В резултат рискът за аварии при съоръженията рязко нараства. Ролята на държавата обаче е да контролира фирмите, а не да се опитва да налага ценови регулации, допълват те. Независимо от това минималните цени може да бъдат готови още през есента. Тогава се очаква да заработи поредният електронен регистър - този път на асансьорите в България. Към момента събирането на информация за този регистър върви бавно, защото масово липсват т.нар. ревизионни книги.

"Оказа се, че е огромен проблем намирането на документацията на собствениците. Това е и по-трудният процес при изготвянето на регистъра - въвеждането на данните, защото има много сгради, в които въобще няма информация кога е закупено самото съоръжение, преди колко години и т.н.", каза Везиева.

Към регистъра ще заработи и "биг брадър" за асансьори, който ще позволи проверките на съоръженията да се проследяват в реално време. "С регистъра ще изсветлим тази част от бизнеса, защото при поддръжката на асансьорите "сивият" бизнес е 75%", обобщи Везиева.

От 120 хиляди асансьора у нас 80 хиляди не отговарят на изискванията за безопасност, обяви преди време шефът на Българската асансьорна асоциация Валентин Маринков. Повечето съоръжения са на 30-40 години, затова и през последните години инцидентите зачестиха. По данни на Държавната агенция за метрология над половината от спрените след рутинни проверки съоръжения са в София. Според фирмите в бранша цената на един нов асансьор е около 30 хиляди лева. От бранша предложиха смяната на старите с нови съоръжения да стане с пари по програмата за саниране. От регионалното министерство обаче обясниха, че целта на програмата е да се постигне по-висока енергийна ефективност, а подмяната на асансьорите остава отговорност на собствениците.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:45 | 09.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

Финанси виж още