fallback

Инвестициите не идват с насърчаване за обща сметка

Икономическото министертсво готви облекчения в Закона за насърчаване на инвестициите, но дали те ще са достатъчни, пита се Зорница Славова от ИПИ

10:34 | 06.09.15 г.
Автор - снимка
Създател

Икономическото министерство публикува проект за изменение на Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, а основните предложения за промени включват както по-облекчени процедури за сертифициране на инвестиционни проекти, така и снижаване на критериите за получаване на държавна помощ, пише в свой анализ икономистът Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Една от промените предвижда инвеститорът да може да си възстанови част от разходите за обучение на служителите си за сметка на държавата, ако обучението включва поне 30 души, а в действащото законодателство изискването е за 50 души, припомня анализаторът.

Всъщност през годините това се е случвало един единствен път - през 2010 година, след като държавата дава 1,63 млн. лева на „Луфтханза техник София” за възстановяване на 25% от разходите за обучение на 327 специалисти. Разходите за обучение на тези служители са над 6,5 млн. лв. или по 20 хил. лева на човек, от които държавата е платила по 5 хил. лева на един обучен.

Зарница Славова цитира данните на НСИ за 2010 г., които показват, че фирмите са плащали средно по 236 лв. за обучение за придобиване на професионална квалификация. Това е 85 пъти по-малко от насърченото от държавата обучение.

„Ако едно обучение, платено от държавата, струва толкова много, при намаляването на изискването за брой обучени колко допълнителни средства трябва да се предвидят и колко фирми биха се подпомогнали?”, пита тя.

До  2014 година държавните пари по финансовите мерки в Закона се дават основно за финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура (всъщност единственото изключение е въпросното обучение). През 2014 г. в закона се правят изменения, които позволяват отпускането на средства за възстановяване на осигуровки, направени от инвеститора.

В резултат на тази промяна седем от осемте инвеститора, получили държавна помощ през годината, се ползват именно от тази преференция, отбелязва икономистът. Става въпрос за 1,4 млн. лв. или над 93% от отпуснатата помощ по Закона за насърчаване на инвестициите. Допълнително, инвеститорите, които инвестират в общини с безработица, която е над 25% по-висока от средната, не плащат корпоративен данък .

Очевидно обаче няма интерес към тази мярка  - може би процедурата е сложна, скъпа и бавна, и пет години продължава да няма нито едно обучение, съфинансирано от държавата по Закона. 

„За съжаление към проекта за изменение липсват мотиви и няма как да се разбере какво цели министерството с намаляване на прага на участниците в обучението, колко фирми иска да подпомогне по този начин и колко би струвало това”, пише Славова.

Друга промяна пък цели да намали изискването за заетост за получаване на сертификат за приоритетен инвестиционен проект от 200 на 150 души. От 2004 г. досега са сертифицирани близо 200 инвеститори, които са създали заетост на близо 60 хиляди души или 2,6% от заетите в страната.

От сертифицираните инвестиции 72 разкриват над 200 работни места, а само две са с подобен сертификат - Ваканционно-развлекателен комплекс „Св. София” от 2014 г. и „Производство на стъкло и стъклени изделия” на „Тракия Глас България”  от 2012 г.

Дали тогава намаленото с 50 души изискване ще увеличи приоритетните за държавата инвестиции, коментира икономистът от ИПИ.  Вероятно не, но подобна промяна би навредила на икономиката, тъй като нарочените за приоритетни проекти се ползват от доста спорни преференции.

Така например, освен подпомагането с насърчителните мерки за клас А, инвеститорите със сертификат за приоритетен инвестиционни проекти могат да се възползват от безвъзмездна финансова помощ в някои икономически дейности и имат право на ползване или на собственост върху недвижими имоти по цени по-ниски от пазарните. Подобна практика е абсолютно недопустима, особено при вече доказаните злоупотреби и случаи на корупция при управлението на държавното и общинското имущество.

Като цяло и двата снижени критерия за получаване на подкрепа от държавата може би няма действително да насърчат повече инвестиции. Промените за опростените процедури при кандидатстване за сертификат (например, отпадане на изискването едни и същи документи да се предоставят на различните институции) пък са стъпка в положителна посока, защото повече инвеститори ще получат по-бързо и ефективно административно обслужване. 

Остава въпросът защо е нужно инвеститорите да са сертифицирани, за да получават по-бързо и по-ефективно административно обслужване. Инвестициите няма да дойдат със спорадичното подпомагане на шепа ”избрани”, а с по-благоприятна бизнес среда за всички.

Проблемите са ясни. Остава решенията да бъдат приложени. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:38 | 11.09.22 г.
fallback