Към 2050 г. българите в трудоспособна възраст ще намалеят значително

През следващите няколко десетилетия в България населението ще застарява и намалява. Към 2050 г. значително ще се редуцира населението в трудоспособна възраст, като този срив ще е драматичен. Това коментира Виктория Левин, старши икономист в Световната банка (СБ), която представи изследване на институцията за пазара на труда в България с фокус върху значението на уменията за трудовата реализация.

Според изследователите в бъдеще следва да се реагира с мерки за повишаване на производителността.

Експертът отбеляза, че икономическият растеж в страната от близкото минало се основаваше на строителството, където се използва нискоквалифициран труд. След кризата тези работни места са безвъзвратно загубени. Търсят се висококвалифицирани работници, особено в ИКТ сектора, и това е тенденцията в бъдеще.

Напоследък вместо да се гледа образователната степен, разделяме уменията на познавателни, социално-емоционални и технически (които трябва да се развиват непрекъснато с развитието на технологиите), обясни анализаторът.

Експертът коментира, че хората с по-високо образование имат по-високи познавателни и социално-емоционални умения, но не всяко образование създава добри умения от трите типа. Освен това по-възрастните хора имат по-добри социални умения, а по-младите - по-добри когнитивни. Случва се хора с едно и също образование да имат различни доходи, в зависимост от когнитивните и социално-емоционалните умения, каза експертът.

В представения днес доклад се отбелязва, че има връзка между уменията и доходите. Например, установено е, че от особено значение в случая имат личностните черти, добросъвестността и емоционалната стабилност. Други важни социално-емоционални характеристики са доброжелателността, екстровертността, както и качества като откритост и постоянство, което води до настойчивост и отдаденост на дългосрочни цели.

В проучване на СБ (от 2013 г.) се отбелязва, че от 1985 г. населението на България на възраст между 15 и 64 г. е намаляло от около 6 млн. души на 5 млн., а след 50 г. се очаква да бъде само половината от това. Това се дължи не само на намаляване на раждаемостта, а и на миграцията.

Според проучването икономическата криза е разкрила слабостите на пазара на труда в България, като младите и нискообразованите са били засегнати най-силно. Според анализаторите неоптимално функциониращият пазар на труда затруднява адаптирането на българската икономика и потенциала й за растеж.

В доклада на организацията се отбелязва, че България трябва да инвестира за повишаване на уменията на населението. Един по-добре функциониращ пазар на труда, който усвоява изцяло своите трудови ресурси, може да помогне на страната да се адаптира към демографската промяна и да подобри дългосрочните икономически перспективи.

Анализаторите твърдят, че ниският коефициент на участие на пазара на труда, особено сред младежите и ромите, и високите равнища на безработица се свързват с растящото несъответствие между търсените и предлаганите умения. Такова несъответствие е например фактът, че търсене на труд ще генерират секторите, търсещи висококвалифицирани работници, а голям дял от работната сила в България е нискоквалифицирана.

В доклада се казва още, че коефициентите на участие на пазара на труда на най-младите (18 - 29 г.) и най-възрастните (50 - 65 г.) са много по-ниски, отколкото в други държави-членки на ЕС. И в двете групи голяма част от постоянно безработните са жени. Със застаряването на населението привличането на тези сегменти ще е от решаващо значение.

Маргинализираните роми трябва да бъдат приоритетна целева група за дейностите по развитие на умения, пише още в доклада. Там се допълва, че в България липсва култура за учене през целия живот. Едва 7% от работоспособното население участва в някакво обучение в рамките на година.