Москов: Пакетите медицинска помощ не са дискриминация по диагнози

Основният и допълнителният пакет медицинска помощ, въведени през миналата година, няма да доведат до дискриминация на диагнози. Това коментира министърът на здравеопазването Петър Москов в предаването “Седмицата” по Дарик радио.

Коментарът на министъра е във връзка с внесения по-рано тази седмица вот на недоверие срещу правителството заради политиката в здравния сектор. Дебатите по вота са предвидени да се проведат на 17 февруари, а самото гласуване ще е на 18 февруари.

Петър Москов обясни, че смисълът е да се концентрира инфраструктурният ресурс на системата, финансовият ресурс на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавата, експертният капацитет на медицинската общност върху заболяванията с най-тежък ефект върху здравето и продължителността на живота.

Според него БСП и ДПС са превърнали терминът “социално значими заболявания” в мръсна дума и в нещо лошо. Според него обаче върху тези заболявания трябва да се насочат основните ресурси и усилия в сектора, както правят и останалите държави по света.

“За нито един български пациент разделянето на основен и допълнителен пакет няма да доведе до отказ или невъзможност да ползва правото си на здравноосигурен. Пациентите не може и няма как да пострадат или лечението им да бъде променено”, увери здравният министър.

Петър Москов поясни, че основният пакет медицинска помощ гарантира бърз и безотказен достъп на хората с такива заболявания. “Става въпрос за степен и състояние на заболявания. Това е планов прием. В цял свят, най-богатите европейски държави планират прием по този начин”, посочи той.

Москов допълни, че пациентите няма да пострадат и при избора им на болница за лечение заради Националната здравна карта, която ще е в основата на сключване на договори между болниците и Здравната каса.

Той посочи, че няма опасност от прехвърляне на животоспасяващи дейности към големите градове, както и че всяка област ще има спешна помощ. Москов отрече и че ще се закриват онкологични легла, както алармира една организация по-рано тази седмица.

Според него болниците ще разполагат с гарантиран обем на финансиране, което означава, че ще могат да обслужват определен брой пациенти, които биха потърсили помощ, а Касата ще гарантира, че ще им плати. Той увери още, че нито една болница, където леглата са повече, няма да пострада от гледна точка на договорените с касата обеми, тъй като те ще бъдат гарантирани.

Министърът обясни още, че националният раков регистър не се закрива, а се трансформира, както ще се осъвременят и другите регистри със средства от оперативната програма “Добро управление”. Тези регистри ще бъдат прехвърлени под една шапка – Националният център за опазване на общественото здраве и анализи.

Във връзка с предстоящия вот Москов призна, че има идеологически и програмни различия между партиите от мнозинството, но допълни, че то се е обединило около управленската програма, част от която е и програмата за здравния сектор. Законовите промени, приети във връзка с тази програма, са подкрепени на “ценностно, експертно и политическо ниво” от партиите в мнозинството, което ги обединява.

За опозицията, която внесе вота, Москов коментира, че това са партиите на прехода, “професионални народни представители”, чийто живот е “осигурен при други правила”, включително и по отношение на здравеопазването. Според него вотът няма да събере много гласове.

Депутатът от БСП Емил Райнов коментира, че на практика се въвеждат листи на чакащите, а разделянето на два пакета “дразни хората”. Той подчерта, че в западноевропейските държави болниците нямат капацитет да приемат пациенти, което налага такива листи, докато в България капацитет има, а хората ще чакат.

Същевременно, според Райнов, продължава и източването на бюджета. Той визира въвеждането на системата с пръстови отпечатъци, след като през миналата година беше въведена система за влизане в болница с лични карти.