fallback

Нов закон за концесиите премахва ограничението за срок от максимум 35 години

Срокът ще бъде отделен критерий в процедурата за възлагане

13:04 | 20.04.16 г.

Проект на нов закон за концесиите премахва сегашното ограничение концесията да се предоставя за срок до 35 години. Проектът е публикуван за обществено обсъждане.

В проекта се определят три вида концесионни договори: концесия за строителство, за услуги и за ползване на държавна или общинска собственост.

Максималният срок на концесията ще се определя от концедента (държава или общини) с обявлението за откриване на процедурата.

При определяне на максималния срок ще се отчитат времето за възвръщане на инвестициите, разходите по експлоатация на строежа или услугите, както и цената на услугите, които ще се предоставят. Ще се отчита и всяка възможна опция и клауза за преразглеждане, ако се допуска удължаване на срока. Максималният срок следва да е определен по начин, който да не води до ограничаване на конкуренцията, пише в проекта. 

Срокът на концесията ще бъде отделен критерий за възлагане.

В проекта се уточнява, че максималният срок на концесия за ползване не може да бъде по-дълъг от 25 г.

В мотивите се пояснява, че има неограничен кръг от строителство и услуги, които може да се възлагат чрез концесии и поставянето на общ срок може да създаде пречки за възлагането на концесии, които са с голям размер на инвестициите, поради което срокът за възвръщането им да е по-дълъг от законовия срок. В тези случаи концесионерът ще бъде ощетен и това би провалило процедурата.

Законопроектът предвижда отменяне на действащите Закон за концесиите и Закон за публично-частно партньорство и изменя законите (ЗПЧП).

В мотивите към проекта се посочва, че в момента има слабости заради наложилата се практика на концесия да се предоставят или природни ресурси (плажове, минерални води, подземни богатства), или инфраструктурни обекти (например летища и пристанища).

До момента не е предоставена нито една концесия за строителство за значим инфраструктурен обект, което означава, че институтът на концесията не се използва ефективно, твърдят авторите. Освен това до момента на практика не са реализирани публично-частни партньорства по ЗПЧП.

Проектът предвижда концеденти да бъдат министрите и кметовете на общини. Досегашните концеденти – Министерски съвет и общински съвети, само ще одобряват основните актове, свързани с процедурата.

Въвежда се „европейски праг“ за концесии за строителство и за услуги, които са на стойност над 5,225 млн. евро. В такъв случай процедурата попада в обхвата на европейската Директива за концесиите.

Предимство ще имат състезателната процедура с договаряне и състезателният диалог, а не откритата процедура.

Запазва се въведеното със сега действащия закон изискване за икономически баланс на концесията - равновесие между ползите и рисковете за концедента и за концесионера. Икономическият баланс трябва да е налице във всеки етап от действието на договора. Така могат да бъдат определени обстоятелствата, при настъпването на които този баланс се нарушава, както и последиците.

Ако е заложена клауза за преразглеждане, изменението на икономическия баланс може да се използва като основание за изменение на концесионния договор.

Проектът описва кога договорът може да бъде прекратен.

Първият вариант е, когато се открият доказателства, че към датата на сключване на договора за концесионера е било основание за изключване, както и когато Съдът на ЕС е определил, че концесията е възложена в нарушение на европейското правото.

Втората група са обстоятелства, които са налични в националното законодателство за прекратяването на договорите: при възникване на обективни обстоятелства; при виновно неизпълнение на задълженията на страните; при условия, предвидени със закон или с концесионния договор.

При прекратяване на договора поради изтичане на срока концесионерът няма право на обезщетение за направените инвестиции, които не са възстановени. При предсрочно прекратяване последиците са в зависимост от собствеността върху обекта и вината за прекратяване.

Проектът определя случаите, в които концесионен договор може да бъде обявен за недействителен. Като основания за недействителност са посочени неспазване на принципите за публичност, прозрачност и равно третиране. Обявяването на недействителността се извършва в производство по ГПК и може да бъде предявено от всяко заинтересовано лице.

С цел правна сигурност правото на иск за обявяване на недействителността може да стане в рамките на година от сключването на договора.

В мотивите към проекта се уточнява, че концесията е механизъм за реализиране на ПЧП, а не само източник на приходи за държавния бюджет или за общините.

За да станат концесиите алтернатива на обществените поръчки, проектът предвижда да бъде приета Национална стратегия за развитие на концесиите. Тя ще се прилага чрез планове за определени периоди.

Концесиите за добив на подземни богатства са изключени от законопроекта. 

Извън проекта остават случаите на ПЧП, при които публичен и частен партньор обединяват усилията си в две основни насоки:

1) Дейности, които включват възлагане на строителство и/или услуги, при които партньорите разпределят помежду си оперативния риск така, че както частният, така и публичният партньор да бъдат изложени на колебанията на пазара.

2) Дейности, които не включват възлагане от публичен орган на строителство, услуги или доставки.

Такива договорености са създаването на публично-частните дружества (joint venture), правилата за които са уредени със ЗПЧП. Според авторите на проекта за тези случаи трябва да бъде написан отделен закон.

Изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията ще се определят с наредба, приета от Министерския съвет. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:44 | 13.09.22 г.
fallback