България е на 28-о място по показател влиянието на своя посланик пред европейските институции, посочва Politico. След нас са Люксембург, Хърватия, Македония и Албания. В класацията са включени освен 28-те членки на ЕС и 6-те държави-кандидатки и сравнява колко е ефективен тандемът "правителствен лидер – посланик" по време на срещите на върха и тяхната подготовка, за да си гарантират власт и влияние в Брюксел . На тези срещи се вземат най-важните и най-трудните решения за общността. Politico описва България като „нов член, извън еврозоната и Шенген, с продължаващи проблеми в управлението. Сред миньоните в ЕС“. Прогнозата за напред е, че няма да има промени в статута и влиянието на България. Според Раян Хийт, водещ редактор в изданието, ниският рейтинг на България се дължи по-скоро на специалния механизъм за мониторинг и заради смяната на четирима премиери за последните 3 г., отколкото на факта, че тя не е част от еврозоната и Шенгенското споразумение.
Българският посланик към европейските институции в Брюксел е Димитър Цанчев. Той ни представлява от 2012 г., а настоящото правителство удължи мандата му с още 4 години. „Матрицата на властта“, както е наречена класацията, се оглавява от Германия заради влиянието на нейния лидер Ангела Меркел. Следват я Италия, Великобритания, Франция и Турция. Най-добре представяща се в Брюксел от новите държави е Унгария (6-то място) заради дългосрочната стратегия, която премиерът ѝ Виктор Орган гони в ЕС. Politico смята, че тежестта в Брюксел не зависи пряко от това дали имаш място около масата на лидерите. Според тях пример за това е Турция, която не е член на ЕС, но е класирана пета с тенденция към покачване, защото държи в ръцете си ЕС със сделката за бежанците. Рейтингът се получава, като се сравнят критерии в две групи - за лидера на страната и за посланика. В първата група e взето предвид дали управлява стабилно или служебно правителство, заради което са свалени точки на Испания и Ирландия. От значение е и дали лидерът има политически проблеми у дома, което отнема от силата на Полша и Франция.
Гърция пък е „наказана“, защото създава политически проблеми на съюза. Естония и Малта се качват по-високо в класацията, защото са най-добри в ЕС съответно в цифровизацията и миграцията. Президентът Далия Грибаускайте носи авторитет на Литва, защото световните медии я търсят за мнение.
Лидерството на Германия си личи по решителността по време срещите на върха, докато Австрия предпочита да говори, след като чуе съседите си. Според Politico Виена се представя най-зле според възможностите си заради политиката си на затваряне на шенгенските граници и заради крайните си лидери. Работата на посланиците е била оценявана според това дали те са търсени от колегите си за правене на съюзи по теми от общ интерес - тук най-високата оценка е за Дания и Холандия. Други показатели за оценка е и дали правителство слуша съветите на своя посланик, какъвто е случаят с Кипър, може ли той да разчита на подкрепа в Европейския парламент извън депутатите от своята страна и дали може да звънне по телефона по всяко време на еврокомисар, извън своя сънародник в ЕК.
Професионалните дипломати се оценяват като плюс, а политическите назначения – като минус, за което са отнети точки на Полша и Италия.
Влиянието на посланика се мери и според това дали държавният лидер се консултира първо с него по европейски въпроси (Литва), или пък го оставя да научи последен за взетите решения (Унгария). За посланика се преценява и по личните им отношения с премиера – дали са в непрекъсната връзка или е държан в изолация.
04:31 | 14.09.22 г.