fallback

България трябва да действа с дългосрочните договори за изкупуване на ток

Държавата е добре веднага да започне преговори с производителите, според експерт

15:00 | 23.06.16 г.

Държавата не трябва да чака Европейската комисия (ЕК) да се произнася дали дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия са неправомерна държавна помощ, или не, а трябва да действа, за да бъде намерено решение на този проблем за сектора. Това препоръча икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков.

На базата на опита на Унгария и Полша, където също има дългосрочни договори с производители на електроенергия и също двете държави не са уведомили Брюксел за тях, експертът даде няколко насоки за действия. 

Анализите показват два различни подхода на правителствата на Унгария и Полша по отношение на дългосрочните договори. Будапеща до край не признава наличието на неправомерна помощ от страна на държавата за производителите. В крайна сметка, след произнасяне от страна на ЕК, Унгария прекратява едностранно тези договори и създава компенсаторен механизъм за засегнатите производители.

В Полша пък решават да преговарят с производителите, изплащат им невъзстановими разходи и изготвят закон за компенсациите за прекратените дългосрочни договори. Оценката на ЕК е, че компенсаторният механизъм не е държавна помощ. Така Варшава решава проблема, избягвайки арбитражни дела от засегнатите страни.

В Унгария има заведени дела, но съдът се произнася в полза на държавата, призна експертът. Според него обаче, макар и от правна гледна точка да няма проблем, от репутационна гледна точка подобно развитие ще отблъсне инвеститорите. "Репутационният проблем създава проблеми десетки години напред", посочи Стайков.

Затова и неговата препоръка е да започнат двустранни преговори с производителите с дългосрочни договори. Те трябва да бъдат водени между правителството и производителите от възобновяеми източници и от когенарациите, защото реално субсидирането на тези сектори идва от държавата. При американските централи в Маришкия басейн - AES Гълъбово и КонтурГлобал, разговорите трябва да се водят от Националната електрическа компания (НЕК) и представителите на двете централи, защото това са двете страни по договорите.

Според Стайков трябва да се вижда, че се търси решение, което ще е изгодно и за двете страни и ще защитава интересите на инвеститорите. Допълнително трябва да се разработи и механизмът, на базата на който ще се компенсират производителите. ЕК обаче трябва да одобри тази схема.

Той беше категоричен, че фондът „Спасение на електроенергийната система“ (ФСЕС) може да бъде ползван за компенсации, но трябва да бъдат добавени и средствата, които НЕК събира сега под формата на таксата "задължения към обществото".

Експертът припомни още, че дългосрочните договори представляват неправомерна държавна помощ, защото резервират капацитет на производителите, определят задължителни минимални количества за изкупуване и фиксират цените. Четири са критериите за държавна помощ, на които трябва да отговарят тези договори - да дават предимство, при това не само за един сектор, а в цялата икономика. Вътре в самия сектор пък да има избирателно предимство за отделни производители, а дългосрочните договори да изкривяват пазара и да се използват държавни ресурси, посочи още икономистът.

В момента ЕК анализира дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия в България - и за американските ТЕЦ-ове, и за ВЕИ производителите. Само Брюксел има право да се произнесе дали те представляват неправомерна държавна помощ, или не.

Досега Комисията е давала становище, че подобен тип договори са в нарушение на европейското законодателство в областта, но всеки случай се третира отделно.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:34 | 14.09.22 г.
fallback