Експерти: Антикорупционният закон ще продължи да извършва административна дейност

Антикорупционният закон ще продължи да извършва административна дейност, а приемането му е закъсняло решение. Около тази теза се обединиха експерти в коментар на анализа на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представен вчера.

Всеки пети български гражданин, или 1,3 млн. души през 2015 г., са участвали в корупционна практика миналата година, заключи анализът на Центъра. България е на нивата на корупция отпреди 15 години ще се отнася до администрацията. Въпреки известна динамика няма никакъв сериозен положителен ефект към намаляване на корупцията, твърди се в анализа.

По мнение на правния експерт на Института за пазарна икономика Любомир Авджийски антикорупционният закон е административен, той съчетава вече съществуващи органи в мегаорган, но този орган, както и досегашните, ще продължи да извършва административна дейност. Авджийски припомни пред БНР тезата за необходимостта от специализирана антикорупционна прокуратура. 

Приемането на антикорупционния закон е закъсняло решение, коментира за радио „Фокус“ Руслан Стефанов, директор на Центъра за изследване на демокрацията. По думите му приемането на закона все пак би било стъпка в правилната посока. „Изглежда така, сякаш депутатите насила приемат този закон. Това трябваше да се случи отдавна“, посочи Стефанов. Според него голяма част от депутатите нямат желанието и енергията, за да търсят решенията на тези проблеми.

Руслан Стефанов допълни, че при противодействието на корупцията прозират лобистки интереси и проблемът е в доказването на корупционните схеми. „Електронното управление е едно от решенията на проблема“, каза Руслан Стефанов. 

Относно електронизацията на управлението като възможен механизъм за ограничаване на корупцията Авджийски каза, че когато говорим за завладяване на държавата няма интерес от завършване на процеса, но под натиска на гражданското общество това ще се случи през следващите няколко години.

В коментар за възможните канали за превенция и намаляване на масовите корупционни практики на по-ниските нива, Любомир Авджийски посочи още, че фактор в тази посока се явява ниското доверие на хората в органите на съдебната власт - според социологическите проучвания едва 7% от гражданите вярват на прокуратурата, а 9% - на съда. По думите му става въпрос както за възпитание и образование, така и за цялостен манталитет.

Според Авджийски никой от инструментите за борба с корупцията не би работил, ако не работи основният инструмент – когато има корупционна сделка и поведение, да има адекватно разследване на това престъпление. В същото време обаче резултатите на прокуратурата и на разследващите органи в преследване на корупцията са в пъти по-ниски от резултатите й при разследването на конвенционалната престъпност, обобщи той.

През всичките 15 години, в които ЦИД изготвя тези доклади, данните са сходни и сочат тенденция на завладяване на държавата – от корупция по високите етажи на властта до отделния гражданин, отбеляза още експертът.