Реколтата от пшеница в България е добра, но хлебната е само 30-35%

Тазгодишната реколта от пшеница в България e добра, но ожънатата хлебна пшеница е едва 30-35%. Това казва в интервю за в. „Труд“ д-р Стефан Иванов, шеф на “Зърнени храни” АД в Силистра и Варна.

Той коментира, че тази година качеството на френската пшеница е сринато заради дъждовете и зърното ще отива на Север за фураж. Неговото място ще бъде заето от американска пшеница.

Обратно, в Черноморския басейн реколтата е много добра. Русия декларира произведени 68 млн. т хлебна пшеница с 12,5% протеин. На последните търгове в Египет руската пшеница се предлага с 20 долара по-ниска цена от френската, германската и щатската пшеница.

„Това е абсолютен дъмпинг на зърнения пазар и той идва от Русия. Води се стопанска война, светът е залят от жито, голямо предлагане, а няма търсене. Търговете в Египет бяха за 180 хил. т, 120 хил. от тях спечели руската пшеница, а останалите – украинската“, коментира експертът. 

Той очаква цената да пада и да удари дъното през септември и октомври, защото руските фермери още не са приключили с прибирането на реколтата.

В момента нивата на руското зърно, натоварено на кораб, стига до цена от 164-165 долара за пшеница с протеин 12,5, а при по-нисък протеин - 11,5, цената е 155 долара/т франко пристанище, казва Стефан Иванов. 

Той не е съгласен с коментарите, че изкупните цени за зърното са 250-260 лв./т. „Плащаме по 290 лв. за тон пшеница с 12-12,5 протеин. Но не можем да плащаме по 280-290 лв. за фуражна пшеница. Светът е залят от фуражна пшеница - като има голямо предлагане, а няма търсене, откъде да дойде висока цена. Най-качествената пшеница е в Черноморския басейн, където сме и ние, но това е парадоксът, че тя се оказва най-евтина и продължава да поевтинява заради натиска на цените от Русия и Украйна“, допълва той.

Според д-р Стефан Иванов българските фермери са допуснали грешка като са сели масово френски фуражни сортове, разчитайки на това, че разликата между цените на фуражната и хлебната пшеница е малка. Сега станало ясно, че се произвежда нещо, за което няма пазар.

Друга причина според него да буксува пазарът у нас е големият преходен остатък от 500-600 хил. т от миналогодишната реколта.

„Откакто съм в зърнения бизнес, не е имало такъв. От ожънатите 11,5 млн. дка със среден добив от 500 кг и с преходния остатък имаме близо 6 млн. т реколта само пшеница, още 700 -800 хил. т ечемик, а очакваме и царевицата. Заради това, че нямаше дъждове, добивите ще са редуцирани: 450-500 кг на дка, а не 800, което означава, че трябва да има по-добра цена. Но този излишък на фуражна пшеница ще окаже влияние и ще натисне цената й надолу, така че не очаквам кой знае каква светлина в тунела“, казва той.

Той обаче е сигурен, че хлябът няма да поевтинее: „Изключено е! Никога не се е случвало, защото хлебарите винаги намират оправдания, ще посочат по-високи разходи за ток“.

По думите му рентите трябва да се редуцират. В противен случай малки фермери ще фалират, ако трябва да изплащат например ренти от по 80 - 100 лв. на декар, каквито са били нивата миналата година в Добруджа.

„Светът е и във валутна война. Двойката евро - долар с този Brexit тепърва ще оказва влияние на пазарите. При всички случаи ще е трудна година откъм реализация“, смята  Стефан Иванов.