fallback

Здравният сектор като двигател на икономическия растеж

Големият дефект на системата в България е, че средствата не се разходват ефективно и по правилния начин

17:43 | 04.10.16 г.

Инвестициите в българското здравеоазване трябва да се преструктурират и пренасочат в посока, която да генерира растеж. Малко са публичните ресурси за здраве, но големият дефект е, че не се разходват ефективно и по правилния начин. Около тази теза се обединиха участници от лекарските среди, фармацевтичния сектор, икономисти и представители на индустрията по време на третата годишна конференция на в. „Капитал” на тема: „Може ли здравният сектор да бъде следващият двигател на икономическия растеж”.

Здравният сектор е двигател на икономическия растеж по цял свят, каза Станимир Хасърджиев от Национална пациентска организация. По думите му това е огромна индустрия, която осигурява работни места в лечебни заведения, фармация, производство. Здравният сектор е и косвен двигател на икономическия растеж, защото "здравата нация е работеща нация", която може да движи икономиката, да произвежда, да плаща данъци, да отглежда и обучава поколения, докато болна и застаряваща нация няма перспективи. Според него здравният сектор у нас има и неизползван потенциал – да бъде не само двигател на растежа, но и инвестиция в бъдещето на нацията. 

Хасърджиев напомни, че малкото публични разходи, които генерира секторът, е един от основните проблеми. Затова ако искаме здравеопазването да бъде следващ двигател на икономиката, трябва да намерим начин да изразходваме ресурсите по-целесъобразно, така че да се създава растеж, а не „да се прелива от пусто в празно”.

Калоян Стайков, икономист от Института за пазарна икономика, се спря на пречките за това здравеопазването да генерира растеж. На първо място той посочи смазващата регулация от страна на Здравната каса -  един регулатор монополист, който определя правилата, и различни други страни – агенции и комисии, които задават политиките.

Здравната каса не управлява публичните средства, а просто ги разпределя. В същото време средствата не са лични, а общи, което размива отговорността върху тях. Наред с това върху бюджета на касата има сериозно влияние и от националния бюджет – чрез различни субсидии, описа икономистът.

Проблеми има и по отношение на приходите в здравеопазването – държавата не си изпълнява ролята изцяло, в същото време е налице и сива икономика, което води до негативния ефект от липсата на натрупване на средства, а само текущи приходи, които минават през НЗОК всяка година, но без натрупване.

Финансовият дисбаланс се засилва особено в последните години, през които ръстът на приходите сериозно изостава от ръста на разходите, посочи Стайков.

Над 115 млн. лева фармацевтичната индустрия ще възстанови в бюджета на касата под формата на отстъпки за 2015 и 2016 г. Всеки осми пациент, лекуван по здравна каса в България, ще бъде лекуван благодарение на инвестицията на чуждите фармацевтични компании. Ако към тази сума се добавят и 450 млн. лева, които годишно се инвестират в клинични изпитвания, то стойността е над 500 млн. лева, каза председателят на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании Зоя Паунова.

Когато говорим за инвестиции и растеж в здравеопазването, неизменна част е въпросът за клиничните изпитвания. Историята на клиничните изпитвания в България е история на успеха, каза д-р Иван Георгиев, председател на Българската асоциация по клинични изпитвания. Само за миналата година у нас са извършени над 500 проучвания, което ни поставя на челни места в световни класации в това отношение. Развитието на клиничните изпитвания изпреварва развитието на икономиката като цяло, отбеляза той. Това е така заради огромните инвестиции в този тип проучвания, посочи Георгиев.

По негово мнение, за да се разчита и в бъдеще на растеж, генериран от клиничните проучвания, трябва да се върви към създаване на специализирани центрове в болниците за такива изпитвания с ангажираност от страна на болничната администрация. Важно е и обучението на нови изследователи и достъпът на пациентите чрез електронен портал, където пациентите да намират подходящо проучване в подходяща болница, каза експертът.

Председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране проф. Николай Данчев подчерта, че външното рефериране на лекарствените цени, според което те се сравняват с най-ниските им стойности в 17 европейски страни, е генерирало икономии на страната ни от около 15 млн. лв.

Той изнесе данни, според които през 2015 г. в позитивния лекарствен списък са били включени 4 т. нар. "лекарства-сираци" (за лечение на редки болести - бел. ред.) и 37 нови продукта по международно непатентно наименование (INN). За посочения период изключените от позитивната листа продукти са общо 15, като 8 от тях продължават да фигурират в отделните приложения на листата. За първите шест месеца на тази година изключените INN са 8, два от които по предложение на здравната каса, а други два - след одобрено прекратяване на разрешителното за употреба в страната.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:20 | 11.09.22 г.
fallback