fallback

Плевнелиев свиква КСНС, за да обсъди предсрочните избори

От вчера сме в политическа криза и трябва да потърсим начин тя да не се превърне в парламентарна, каза президентът

11:29 | 17.11.16 г.

Президентът Росен Плевнелиев ще свика извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), на който политическите сили и представителите на съдебната и изпълнителната власт да обсъдят пътя за излизането на страната от политическата криза. Това стана ясно от думите на държавния глава при срещата му с премиера в оставка и лидер на най-голямата парламентарно представена партия (ГЕРБ) Бойко Борисов.

От вчера сме в политическа криза с гласуването на оставката на правителството, отбеляза Плевнелиев в началото на срещата. За трети път в неговия мандат той стартира процедурата по консултации с политическите сили преди да връчи проучвателни мандати за съставяне на ново правителство в рамките на парламента.

Целта на тези консултации е именно да стане ясно може ли да бъде намерена формула за съставянето на нов кабинет в рамките на сегашното Народно събрание. Ако това не може да стане, трябва да се изясни какви са разумните дати или срокове за провеждането на предсрочни избори и какви са най-важните задачи, които депутатите трябва да свършат в последните си дни в парламента, коментира Плевнелиев.

"Опираме се на здравата основа на Конституцията", каза държавният глава по повод стартиралата процедура. Именно основният закон* на страната задължава президента да бъде потърсен начин политическата криза да не се превърне в парламентарна, уточни още той.

Борисов и Плевнелиев не са обсъждали дата за изборите, стана ясно от думите на премиера в оставка, след като напусна Президентството. Той беше категоричен, че новите избори трябва да се случат по предписаните в референдума нови правила. За това са гласували 2,5 млн. души, изтъкна той и допълни, че не вижда опасност за политическата система, щом толкова много хора са подкрепили тези искания.

Той предупреди обаче колко опасни са популистите, които си "играят с това, което хората искат да им се случи", но такива предложения могат да срутят държавата. По отношение на по-високите пенсии Борисов уточни, че увеличението без икономическа обосновка автоматично ще доведе до вдигане на лихвите по кредитите. Заемите на българите са в размер на 60 млрд. лева и загубите за тях ще бъдат огромни, каза премиерът в оставка.

ГЕРБ ще е опозиция в 43-то Народното събрание, каза още Борисов. Той посочи, че в момента партията е съсредоточена да приеме бюджета за 2017 г. и прави всичко възможно за това. Отговорността, ако финансовата рамка не бъде приета, ще носят останалите партии в Народното събрание, каза той.

За двете години на управление ГЕРБ научи безценни уроци, категоричен беше премиерът в оставка. Той каза, че не е очаквал правителството да оцелее след местните избори и е прогнозирал максимален живот от една година на кабинета. Борисов обясни, че не е искал да управлява в коалиция, но страната е била изправена пред нови избори на фона на бежанска вълна и затова ГЕРБ е поела отговорността за съставяне на кабинет, залагайки бъдещето на партията. 

БСП, не Румен Радев спечели президентските избори, каза още Бойко Борисов. Той посочи, че партията е мобилизирала потенциала си, а с Корнелия Нинова начело се почуствал подем. В допълнение БСП е платила кампанията на Радев, която е била много по-модерна от тази на ГЕРБ, призна още Борисов.

Той уточни, че няма да има подадени оставки на кметове. Премиерът в оставка ще поиска разговор с местната власт, защото на места управлението не е такова, каквото очакват хората. "На нашата поща идват хиляди сигнали", каза Борисов в отговор на въпрос къде представителите на ГЕРБ в местната власт не се справят добре с управлението. 

* Процедурата за действията на президента след оставка на правителството е уредена в чл. 99 от Конституцията. Текстовете предвиждат връчването на проучвателни мандати на първите две по големина парламентарно представени партии Третият мандат може да се връчи по преценка на държавния глава на една от следващите партии. Те имат седемдневен срок, за да кажат ще поемат ли отговорността да съставят нов кабинет в рамките на това Народно събрание. 

Ако и трите политически сили върнат мандатите, тогава се пристъпва към съставяне на служебно правителство, разпускане на парламента и насрочване на дата за предсрочни избори. 

Конституцията обаче забранява президентът да разпуска парламента в последните три месеци от своя мандат. Това може би ще постави България в по-различна систуация - със служебен кабинет,  работещо Народно събрание и без дата за предсрочни избори. Първите две сили в парламента - ГЕРБ и БСП, декларираха в нощта след изборите, че няма да приемат мандат за съставяне на нов кабинет в рамките на този парламент и ще търсят предсрочни избори. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:53 | 11.09.22 г.
fallback