Пет икономически центъра в България концентрират голяма част от доходите

Обособяването на икономическите центрове в страната е изключително ценно за разбирането на регионалните различия и бедността по региони, се казва в анализ на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ).

В случая под икономически центрове те очертават областите, които генерират голяма част от доходите в обществото.
В страната се генерират доходи за близо 35 млрд. лв. през 2014 г., а регионалната разбивка показва тежестта на всяка област.

От графиката е видна огромната тежест на столицата София, където се генерират над 9 млрд. лв. доходи. Следват други два големи центъра – областите Пловдив и Варна - със съответно 3 млрд. лв. и 2,4 млрд. лева. На следващо място са областите Бургас и Стара Загора със съответно 1,7 и 1,6 млрд. лева.

Това са, условно казано, икономическите центрове по тежест на доходите, обособени в три групи. Като второстепенни центрове може да обособим други 7 области, които генерират между 900 млн. лв. и 1,3 млн. лв. доходи на област. Всички останали 16 области остават назад. 

Изследванията на кривата на доходите и регионалните различия показват основните фактори за попадане в риск от бедност - образованието, икономическата активност и населеното място.

Направеният тук регионален преглед показва, че постепенното утвърждаване на икономическите центрове в страната може до голяма степен да обясни регионалните проявления на бедността.

Обособяването на пет основни икономически центъра предопределя областните данни за доходите - отдалечеността от въпросните центрове води до чувствително по-ниски нива на доходите.

Липсата на големи икономически центрове на север (с изключение на Варна) обяснява по-ниската икономическа активност в Северозападния и Северния централен район. Именно в тези райони е най-осезаем ефектът на социалните трансфери - пенсии и социални плащания, които, макар да свиват относителната бедност в рамките на района, не могат да компенсират липсата на трудови доходи и съответно изоставането спрямо по-развитите райони на страната.

Разбивката на районните пазари на труда показва някои интересни развития. Във всеки един район на практика се засилва ролята на икономическия център - традиционно за столицата София, Варна и Пловдив, а в последните години и утвърждаването на Бургас.

Динамиката на пазара на труда в Северозападния и Северния централен район насочват вниманието към Плевен и Велико Търново, които постепенно се открояват и играят все по-голяма роля, макар и все още далеч от водещите икономически центрове в страната.

Изводите по отношение на публичните политики следва да са именно в посока на създаване на условия и стимули за утвърждаване на икономическите центрове, в т.ч. по-силни такива на север. Ключови за това са процесите по финансова децентрализация, които да целят обвързване на икономическата активност в регионите със състоянието на местните бюджети, както и съвместната работа на местните власти за открояването на инвестиционни дестинации, които излизат извън рамките на строгото административно-териториалното деление в страната, препоръчват икономистите.