Какво очаква България през 2017 г.

След в общи линии успешната за българската икономика 2016 г., предстоят нови месеци под знака на политическите турбуленции. Добре познатият през последните години рефрен “гражданите и бизнесът дърпат икономиката напред, а политиците я дърпат назад” ще остане в сила, а източниците на потенциални трусове са колкото добре познати, толкова и непредвидими в своя мащаб, пише в свой анализ Явор Алексиев от Института за пазарна икономика.

Външна среда

Международните рискове пред развитието на българската икономика през 2017 г. са както геополитически (най-вече ситуацията в Сирия и Близкия Изток и свързаната с нея бежанска криза), така и икономически (забавянето на растежа в еврозоната и рисковете пред европейската банкова система).

Както в глобален план, така и в рамките на ЕС, очакванията са за една скромна по отношение на икономическия растеж 2017 г. Ръстът на БВП в ЕС се очаква да отбележи забавяне до 1,6% при 1,8% за 2016 г., а този в еврозоната - до 1,5% при 1,7% през 2016 г., според последната прогноза на ЕК. Влошаването на международната среда и забавянето на растежа в ЕС предполагат негативен ефект и за родната икономика (включително износа), който трудно ще бъда компенсиран с ръст на вътрешното потребление - основната надежда за силна 2017 г.

Цените на горивата най-вероятно ще реализират умерен ръст, но ако очакванията за по-евтино евро се материализират, ефектът върху българската икономика ще бъде осезаем и отрицателен. По-евтино евро едва ли ще окаже кой знае какъв положителен ефект върху българския износ, тъй като основната част от него е насочена именно към европейския пазар. Напълно възможно е през 2017 г. да видим дългоочакваното, макар и скромно, завръщане на инфлацията в родната икономика.

Вътрешна среда

И през 2015 г., и през 2016 г. българската икономика се представи над очакванията както на родните анализатори, така и на международните организации. През 2017 г. консенсусът е за по-бавен ръст на БВП от очакваните малко над 3% през 2016 г. В същото време есенната прогноза на ЕК залага очаквания за покачване на инвестициите с 3,2% на годишна база през 2017 г. - нещо, което може и да не се случи предвид крайно възможното в условията на политическа нестабилност забавяне на усвояването на европейски средства. Политическата несигурност като нищо ще доведе и до отмяна или поне отлагане на частни инвестиции.

Бюджет 2017 г. ни обрича на още една година политическо безвремие (т.е. липса на каквито и да е структурни промени) и ще остане в историята като пропуснат шанс за запазване на постигнатата консолидация на публичните финанси. Отиващата си 2016 г. донесе неочакван излишък в бюджета заради далеч по-добрия икономически растеж, а оттам и високата събираемост на данъци. Вместо да се възползва от това, отиващото си правителство предложи и прокара през парламента деветия пореден бюджет с дефицит, като съществува реален шанс той да надхвърли заложените 1,4%. Опасностите пред изпълнението на бюджета са както в разходната част (заради липсата на буфери за обезпечаване на непредвидени харчове), така и по отношение на очакваните приходи, особено ако отново станем свидетели на “отпускане” в дейността на приходните администрации заради политическата нестабилност. Точно такава беше ситуацията през 2013-2014 г., когато страната премина през подобен период на политическа криза.

Освен политическата несигурност, недостигът на кадри също е много вероятно да излезе на преден план като фактор, който ограничава растежа на българската икономика през 2017 г. По последни данни на Евростат от последното тримесечие на 2016 г., 1/3 от промишлените предприятия в България изтъкват недостигът на хора като основна спирачка през по-нататъшното си разрастване. Предвид това, предпоставките за по-нататъшна експанзия на пазара на труда не изглеждат обещаващи. Създаването на работни места постепенно забави ход през 2016 г., а икономическата активност на населението остана на нивата от 2015 г.

Поредното увеличаване на нивото на минималната работна заплата (от 420 на 460 лева или с близо 10%) и покачването на осигурителната тежест от 1 януари 2017 г. допълнително ще затруднят навлизането или реинтеграцията на много от нискоквалифицираните на трудовия пазар. Тези процеси, наред с високия дял на дългосрочно безработните и повишаващия се дял на фирмите, които не могат да намерят подходяща работна ръка, говорят за по-бавен спад на безработицата през 2017 г.

Едва ли можем да очакваме изборите идната пролет да възпроизведат нещо по-различно от политическата разпокъсаност, с която свикнахме през последните години. Дори напротив - признаци на консолидация и увеличаващ се консенсус се наблюдават най-вече по отношение на политики, които най-меко могат да бъдат наречени ретроградни, безотговорни и нелепи или най-общо - популистки. Шансът през 2017 г. служебните правителства и изборите да са повече от едни е реален. В същото време, както виждаме в Испания, икономиката може и да спечели от един такъв период, особено ако алтернативата е управление на политически опортюнисти.