Преглед на печата за 7 януари

Антикорупционен блок се опитва да смени Реформаторския
в. Сега

Антикорупционен блок е на път да смени разпадащия се Реформаторски, сочат следновогодишните политически активности в дясното пространство и центъра. Очаква се процесите да се развият скоростно в следващите няколко седмици, тъй като до предсрочните парламентарни избори не остава много време.

Като участници в новата коалиция се спрягат партията на Христо Иванов "Да, България", която се учредява днес, ДСБ, по-малки формации като "Зелените" и ДЕОС, а и част от СДС. В четвъртък вечерта лидерът на столичните седесари Любен Петров бе експресно изключен от партията, след като в медиите изтече негово писмо до националното ръководство, пълно с критики към лидера Божидар Лукарски. Петров е против съюз с формацията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите", иска сближаване със ДСБ, а и смята, че Лукарски обезличава партията и подменя всичките си вътрешни опоненти. С изключването му последната критика на практика се потвърди.

Реформата не намали броя на новите пенсионери
в. Сега

Пенсионната реформа не намали чувствително броя на хората, излезли в пенсия през 2016 г., но очаквано тежестта от завишените условия за стаж и възраст се поема основно от работещи в трета категория. Според данните на Националния осигурителен институт миналата година в пенсия са излезли малко над 107 хил. българи, тоест с едва 585 по-малко от 2015 г., когато реформата бе замразена. И все пак за първи път от 2013 г., когато влезе в сила първата пенсионна реформа на ГЕРБ, има намаление в броя на новоотпуснатите пенсии. От миналата година започна увеличението на възрастта и стажа за пенсия с по два месеца за мъжете и жените, а от 1 януари тази година - с по още два месеца. Така тази година мъжете се пенсионират на 64 г. с 38 г. и 4 месеца стаж, а жените - на 61 г. с 35 г. и 4 месеца.

Вглеждането в данните показва, че наистина хората с пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2016 г. са намалели - с около 7100 души до малко над 52 хил. души, тоест по-високите условия са имали ефект. От тях само хората, излезли в пенсия от трета категория, са над 43 800. Останалите са и работещи в първа и втора категория. От миналата година за тях бе въведена възможност да се пенсионират предсрочно, ако са изпълнили определените условия - от тази възможност са се възползвали почти 8 хил. души.

За 9 години похарчиха 60 млрд. за обществени поръчки
в. Стандарт

За 9 години - от 2007 г. до 2015 г., държавните структури в България са изхарчили над 60 млрд. лв. за близо 200 хил. процедури по Закона за обществените поръчки, пресметнаха от ИПИ. През този период в ролята на възложители са влезли повече от 3 000 държавни органи, общини и предприятия, а спечелилите поръчките са близо 20 хил.
Най-големите поръчки са в строителството. Но има и други, по-малко известни и доста интересни факти. Например най-скъпият договор в изследвания период е за превоз на пътници и е спечелен от БДЖ. Поръчката е дългосрочна - за 15 години, а стойността й е в размер на 4,6 млрд. лв. Договорът за изпълнението й е подписан на 25 юни 2009 г. Прави впечатление, че сред компаниите, които са спечелили най-много и най-скъпи поръчки, се класират няколко доставчика на лекарствени продукти и медицинска апаратура, посочват от ИПИ.

Болница обявява търг за продажба на аг-клиника
в. Монитор

Масивен имот в центъра на Стара Загора, където в момента се намира аг-клиниките реши да бъде продаден на търг общото събрание на УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД. Според оценителската фирма началната тръжна цена е 6 469 138, 51 лв. без ДДС. Средствата ще бъдат използвани за погасявани на стари задължения на дружеството.
Решението за пребазиране на комплекса е взето още в края на 2015 година, като по прогнозна стойност то ще струва около 1 млн лв с ДДС. Очакванията са новите помещения в основната сграда на лечебното заведение да бъдат завършени в началото на май. По какви правила ще се проведе търгът за имота решение трябва да бъде взето от правителството.

Промени в правилата за защита на личните данни на ЕС и Европейската комисия с фокус върху облачните услуги
в. 24 часа

Облачните технологии са част от нашето ежедневие, независимо дали се свързваме с приятели и роднини в социалните мрежи или работим по-продуктивно и сигурно чрез корпоративни инструменти, ние се възползваме от предимствата, които предоставят. С бурното им навлизане през последните години обаче се породиха редица предизвикателства, свързани със защита на личните данни в дигитална среда. Правната рамка, относима към защита на личните данни на европейско ниво, не бе претърпявала сериозни изменения от 1995 г. Така през2015 г. Европейският парламент, държавите-членки на ЕС и Европейската комисия постигнаха съгласие по пакета от нови европейски правила за защита на личните данни.

Сред новите моменти в правната защита са отпадането на разрешителният режим,използван и в България, при който всеки администратор на лични данни трябва да се регистрира в държавния надзорен орган. Въвеждат се правото да бъдеш забравен, изричното и положително съгласие за обработка на личните данни от страна на физическото лице, правото на трансфер на данните към друг доставчик на услуги и на уведомление, ако неприкосновеността на данните бъде нарушена по някакъв начин. Регламентът също така въвежда ясни правила и ограничения за обработка на лични данни за целите на профилирането и директния маркетинг, и обръща специално внимание на биометричните данни (пръстови отпечатъци и др.), както и на нуждата от специална защита на децата като уязвима категория.