Бизнесът: Очакваме служебният кабинет да възстанови социалния диалог

Служебното правителство има амбицията да възстанови социалния диалог и да го направи по-ефективен, а Тристранният съвет ще рестартира своята работа. Това коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в ефира на "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му служебното правителство може да предприеме някои непопулярни мерки, въпросът е дали притежава смелост за подобни стъпки.

„Предстоят срещи на асоциацията с министри, които имат пряко отношение към икономиката и бизнеса. Вече проявиха желание да се видим министърът на образованието и науката и социалният министър. Пред тях ще поставим приоритетите на работодателските организации. Отсъствието на работещ парламент ограничава възможностите за промяна в законодателството. Ще поставим въпроса за осигуряване на човешки ресурси за икономиката и за намаляване на административната тежест за бизнеса, промени, за които не се изисква законодателни действия", каза представителят на бизнеса.

"България е единствената страна в ЕС, която има т.нар. класове за прослужено време. Те са въведени с акт на Министерския съвет и могат да бъдат отменени. По отношение на административните пречки пред бизнеса също могат да се вземат много решения на това равнище", обясни той.

"И тази година бизнеса ще внася финансовите си отчети в НАП, НОИ и в Търговския регистър, а не на едно място и оттам да се ползват от различните държавни институции", посочи Велев.

Председателят на АИКБ коментира и отражението на увеличението на минималната работна заплата върху бизнеса.

Според него за някои икономически дейности като IT сектора, енергетиката, финансите и добивната индустрия увеличението на минималната работна заплата не създава проблем, но за други сектори, като охрана и сигурност, текстил и облекло, хотели и ресторанти, поражда сериозни трудности, тъй като на практика тя се изравнява със средната.

Той напомни, че бизнесът ще продължи да настоява минималната работна заплата да не е еднаква за всички икономически дейности, а да се договаря между браншовите организации на работодатели и синдикати, защото „хората много по-добре знаят какъв е прагът, за да не стане така, че с това, което се цели с минималната работна заплата, да се постига точно обратното“.

„Когато за една икономическа дейност прагът е висок и той не може да бъде достигнат, тогава хората или се съкращават, или минават в сивия сектор, а това е пряко следствие при едно такова непремерено увеличение. А увеличението е 35% за последните три години  и не кореспондира с ръста на икономиката, няма и инфлация през това време, убеден е председателят на АИКБ. – И четирите представени на национално равнище работодателски организации ще обжалваме това решение и да търсим трайно решение за начина за определяне на минималната работна заплата.“