48% от българите са убедени, че България не може да разчита на ускорено икономическо развитие на „първа скорост“, ако не влезе в Шенген и еврозоната. 25% смятат, че не бива да се стремим към по-тясна интеграция с ЕС. Това установи проучване на Алфа Рисърч Nova Alpha Index, осъществено съвместно с Нова телевизия.
Това е първото проучване на обществените нагласи на агенцията след старта на 44-тото Народно събрание и третия кабинет “Борисов“, съобщиха социолозите.
Доминиращата проевропейска ориентация на мнозинството от българските граждани, както и сътресенията в ЕС около Brexit, накланят везните на общественото мнение в посока към по-силна интеграция на България в структурите на ЕС.
Налице са обаче сериозни различия около присъединяването към шенгенското пространство (50% одобрение) и към еврозоната (32% одобрение). Същевременно твърде малко хора са убедени в това до каква степен покриваме критериите за членство в Шенген – 24% смятат, че се справяме с охраната на границата като външна на ЕС, 3% - с утвърждаване на върховенството на закона и правовата държава, 2% - с борбата с корупцията.
Изводът, който се налага е, че освен усилията, които правителството полага да убеди европейските партньори в готовността ни за членство, ще трябва да извърши и реални действия в страната, за да спечели тези важни битки.
Мнозинството от българите са позитивно настроени към предстоящото европредседателство на България. Всеки втори е на мнение, че то е много важно и страната трябва максимално да се възползва от него. 20% виждат в него чисто формален акт, а 8 на сто не смятат, че трябва да му се обръща внимание.
Начинът, по който Българя ще определи приоритетите си, и авторитетът, който може да извоюва в този период, ще играят важна роля не само пряко за отношението към председателството, но и дългосрочно - за подкрепата към ускорена евроинтеграция.
Предпазлив оптимизъм за политическото и икономическото развитие на страната установи още проучването.
Запазва се високият положителен рейтинг на президента Румен Радев (57%), с което президентската институция следва традицията да е единствената с устойчива подкрепа.
44-то Народно събрание започва работа в условията на силна поляризация с 15% положителни срещу 39% отрицателни оценки. Парламентът е намалил с 20 на сто изключително високите нива на критичност (57%), с които приключи дейността си предишното НС.
Правителството и премиерът стартират с доверие, почти идентично с това на кабинета „Борисов 2“. Ключов е въпросът в каква посока ще се развие то през следващите месеци.
Персоналните оценки за министър-председателя се разделят на три почти равни групи (32% положителни, 33% неутрални, 35% отрицателни). Така Бойко Борисов остава най-одобряваният политически лидер, следван близко от Красимир Каракачанов (28%) и Корнелия Нинова (27%). Всички останали партийни лидери, парламентарни и извънпарламентарни, запазват твърде ограничена обществена подкрепа.
Изключително слабо остава доверието в главния прокурор и съдебната система. Запазва се усещането за липса на ефективно правосъдие и справедливост.
Доверието в полицията нараства с почти 10 на сто в сравнение с края на 2016 г. Предвид силната поляризация на общественото мнение към нейната дейност обаче е още рано да се говори за обръщане на тенденцията.
Мнозинството министри остават непознати за широката общественост. С най-висока популярност се ползва вицепремиерът Томислав Дончев, който привлича подкрепа от различни политически симпатизанти и бележи своеобразен „рекорд“ по ниска степен на неодобрение (едва 1,5%), съвършено нетипична за отношението към политическото у нас. С добри позиции са още Лиляна Павлова, Красен Кралев, Красимир Каракачанов, Николина Ангелкова.
Доверие в правителството и министрите
Месец след поемане на управлението коалиционното правителство между ГЕРБ и Обединените патриоти има одобрение от 23% срещу 33% неодобрение – равнище, аналогично на това, от което стартира и „Борисов 2“.
Нормално за началото на един управленски мандат, значителна част (44%) от хората все още не могат да изразят мнение за работата на кабинета. Към момента, отношението към него е силно повлияно от политическите симпатии: сред привържениците му се открояват избирателите на ГЕРБ, Обединените патриоти и частично – тези на Реформаторския блок. Сред най-ярките му противници са последователите на БСП и ДПС.
Министрите, ръководещи натоварените със силни обществени очаквания сфери, не получават кредита, с който стартират други техни колеги. Преобладаващо критично е отношението към правосъдния министър Цецка Цачева (индекс от -13,2%), към икономическия Емил Караниколов (индекс -7,9%), към здравния Никола Петров (индекс -6,9%). Поредица реакции на вицепремиера Валери Симеонов се посрещат критично от хората и му отреждат място сред най-малко успешните министри (индекс от -7%).
Доверие в партии и лидери
Близо три месеца след предсрочните парламентарни избори ГЕРБ запазва устойчива електорална преднина пред БСП. Подкрепа за управляващите заявяват 25,7% от пълнолетните жители на страната.
Неуспехът на БСП да спечели предсрочните избори и проявилите се вътрешно-партийни напрежения стопираха електоралния подем на социалистите, получен след президентския вот. Те успяват да запазят подкрепата на 19,6%.
Обединените патриоти привличат 6,3% от избирателите. ДПС запазва устойчивите си позиции от 5,2% електорална подкрепа. „Воля“ е парламентарно представената партия, чиито позиции вече започват да се разколебават. Без да регистрират рязък спад, доверието и в партията (3,7%), и в лидера й Веселин Марешки (18%) плавно намаляват.
Подкрепата за по-малките десни формации – Реформаторски блок, „Да, България“, Нова Република остава на равнището, което всяка от тях получи на последните избори. Склонни да гласуват за Реформаторския блок са 2,7% от пълнолетните, за „Да, България“ – 1,5%, и за Нова Република – 0,6%.
Проучването е проведено е в периода 12 – 22 юни 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна.
15:01 | 13.09.22 г.