Демонополизацията на Здравната каса – топ приоритет на здравното министерство

Началото на обществен дебат за демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) обяви министърът на здравеопазването Николай Петров, представяйки приоритетите на правителството в сектор "Здравеопазване". По думите му работни групи са ангажирани с въпросите около демонополизацията на здравния фонд, както и с остойностяването на медицинските дейности.

Сред приоритетите са нов модел на финансиране на болниците и отпадане на лимитите, въвеждане на електронно здравеопазване, ограничаване на паралелния износ на лекарства, усъвършенстване на механизма за оценка на здравните технологии и въвеждане на генерично заместване.

Други основни насоки, върху които Министерството на здравеопазването ще работи, са свързани с мерки за повишаване на компетентността на здравните работници, здравно образование сред учениците, висок обхват на задължителните имунизации, повишен здравен контрол от страна на регионалните здравни инспекции, нов модел на заплащане на лекарския труд. 

Профилактиката е първостепенен приоритет на правителството в сектор "Здравеопазване", каза министърът. Целта е да се постигне максимално ниво на качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност, а това ще бъде постигнато чрез засилване на превенцията и контрола на хроничните незаразни заболявания, разширяване на скрининговите и профилактичните изследвания, посочи здравният министър.

Въвеждането на селективното договаряне на Здравната каса с болниците се отлага, стана ясно още от думите на министъра. Предстои да се изработят критериите за качество, по които лечебните заведения ще се пресяват, обясни здравният министър проф. Николай Петров. За селективно договаряне се заговори по времето на предишния министър Петър Москов, като идеята е НЗОК да сключва договори с болниците, които предлагат най-качествени услуги в регионите, където броят им е по-голям от потребностите на хората според Националната здравна карта. Очаква се това да доведе до по-ефективно изразходване на публичния ресурс на НЗОК.

Здравната карта и критериите за подбор бяха обжалвани във ВАС и правилата бяха отменени, а окончателното произнасяне на съда за здравната карта предстои. Екипът на проф. Петров има намерение да възстанови Националната здравна карта, за да се види от колко болници имат нужда в един регион, посочи министърът. По думите му сегашната карта върши работа.

Работи се и по остойностяване на здравните услуги и върху смяната на модела за финансиране на болниците, каквото е и решението на парламента. Министърът уточни, „че очаква експертите да посочат къде се харчи излишен ресурс. За да кажем колко струва здравеопазването, трябва да знаем колко излишни пари се дават сега“, каза проф. Николай Петров.

Екипът на проф. Петров ще следва добре познатия принцип „парите следват пациента“, което по думите му ще означава и по-справедливо разпределение на средствата между болниците.

“Парите трябва да следват пациента - ако той е от Видин, а се е лекувал във Варна, там трябва да отидат и средствата за него“, заяви министърът. В момента повече средства отиват там, където има най-много лечебни заведения, а не най-много население.

Лимитите на болниците ще бъдат премахнати. Тази заявка на проф. Петров бе потвърдена, но след прилагането на новия модел за усвояване на средствата от болниците, както и след като се повиши контролът над тях.

В областта на лекарствената политика се предвиждат реални мерки за ограничаване на паралелния износ, за да няма липса или недостиг на лекарства. Предвижда се да се въведе механизъм за осигуряване на лекарства при липсата им на българския пазар, както и усъвършенстване на реимбурсната политика. 

Ще бъде усъвършенстван механизмът за оценка на здравните технологии и ще се върви към прилагане на въвеждане на механизма на генеричното заместване.

Ще бъде създаден национален регистър на медицинските изделия, заплащани с обществени средства.