КФН предлага да освободи компаниите от такса за проспект за три години

Комисията за финансов надзор (КФН) няма да събира такси за потвърждаване на проспекти на предприятия, които искат да се листнат на борсата в срок от три години, считано от 2018 г., ако депутатите одобрят проектозакон за изменение и допълнение на Закона за КФН, пуснат за обществено обсъждане от Министерство на финансите.

Мярката е част от усилията на Комисията да стимулира развитието на капиталовите пазари, се посочва в мотивите към законопроекта. Ако текстовете му не бъдат променени, това означава, че от 1 януари 2018 г. до края на 2020 г. предприятията ще бъдат освободени от разходи за проспекти, задължителен елемент от процедурата по листване на БФБ – София.

Почти едновременно с това Министерството на икономиката съобщи, че малките и средни предприятия ще бъдат стимулирани да станат публични компании с финансова помощ до 50 хил. лв.

По новата схема ще може да се покриват разходи за услуги по подготовката на компаниите за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на фондовата борса. Общият бюджет на ваучерната схема е близо 4 млн. лв., като зам.-министърът на икономиката Александър Манолев изрази готовност, ако процедурата покаже, че функционира правилно, нейният срок да бъде удължен, като бъде отделен допълнителен финансов ресурс.

Всички тези усилия са част от Стратегията за развитие на капиталовия пазар в България, върху която председателят на КФН Карина Караиванова обеща да работи по време на своя мандат.

Освен облекчаване на тежестта за компаниите при листване на борсата, КФН предлага повишаване на таксите, които събира от поднадзорните й лица – пенсионни дружества, борсови посредници, застрахователи и други, с цел бюджетът й да бъде финансиран само чрез собствени приходи.

В мотивите към законопроекта се посочва, че поради недостатъчен финансов ресурс КФН все по-често се сблъсква с практическа невъзможност да осъществява действия по контрола на финансовите пазари и защита интересите на потребителите.

В документа се подчертава като неотложна нуждата от сериозни инвестиции в компютърното осигуряване на КФН. В мотивите е отбелязано, че регулаторът работи с морално остарели хардуер и софтуер, което нерядко създава непреодолими препятствия в работата на служителите й.

„Необходими са сериозни средства за нови информационни технологии, които да позволяват добър контакт с поднадзорните лица, както и изграждане на системи, които да позволяват подаване в КФН на информация, която поднадзорните лица са задължени да предоставят съгласно изискванията на законодателството на Европейския съюз. Недостигът на автомобили препятства работата при осъществяване на проверки на място. Належаща е нуждата от осигуряване на допълнително работно пространство, като в момента не е възможно дори правилното от гледна точка нормативните изисквания съхраняване на учрежденския архив. Необходимо е да се увеличи административният капацитет на комисията, чрез привличане и обучаване на служители с необходимите професионални квалификации – CFA, ACCA и актюерска правоспособност, които да имат знанията и уменията за извършване на ефективен надзор“, пише още в документа.

Част от новите такси, които КФН ще събира от поднадзорните си лица, ако поправките бъдат приети, са за издаване на лицензи и разрешения по Закона за пазарите на финансови инструменти. Досега са събирани такси – за регулиран пазар – 26 хил. лв., като се предлага таксата да скочи на 50 хил. лв. За издаване на лиценз и разрешение за извършване на дейност по Кодекса на застраховането, досега е събирана такса – от застраховател, включително негов клон – 45 хил. лв. + 3 хил. лв. за всеки вид застраховка, като се предлага таксата да скочи на 135 хил. лв. + 10 хил. лв. за всеки клас застраховка.

Пълният списък с предлаганите такси е наличен на сайта на Министерството на финансите. Крайното решение за влизането в сила на предложенията е в ръцете на Народното събрание.

Непосредствена задача пред КФН е изборът на нови заместник-председатели на регулатора, след като в края на юли парламентът отхвърли кандидатурите на икономиста Румен Соколов и юриста Йордан Чомпалов.