По-ясни регулации за "внос" на работници от трети държави иска КНСБ

„Вносът“ на работници от трети държави в България трябва да бъде регулиран по-ясно и чрез спогодби със съответните страни. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция на синдиката, посветена на сезонната заетост и трудовата миграция.

КНСБ твърдо ще отстоява две неща при опитите за промяна на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност – да се запази предварителното проучване на пазара на труда (пазарен тест) и да не се разширява списъкът с дейностите за внос на работници от трети страни.

Пазарният тест трябва да бъде запазен, тъй като той е показател за състоянието на пазара на труда, каза лидерът на КНСБ. В момента няма пазарен тест само за сезонните работници със заетост до 90 дни (нискоквалифицирани) и за 10 единични групи професии, за които е доказан недостиг на български квалифицирани кадри. Според синдиката недостигът на квалифицирани работници не може да бъде компенсиран с внос на работници от трети държави – това е краткосрочна мярка и не носи социално-икономическа сигурност на държавата, каза Димитров. 

Списъкът на икономическите дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, обхваща два бранша - туризъм и земеделие, и не трябва да бъде разширяван със сектора на строителството, категорични са от синдиката. По думите на Димитров строителството е целогодишно и не може да се нарече сезонна заетост.

КНСБ настоява за сключването на двустранни междуправителствени споразумения за регулиране на трудовата миграция, които да бъдат съгласувани със социалните партньори. Към момента рамкови споразумения са изпратени до правителствата на Армения, Молдова и Украйна и се очаква реакция от тяхна стана. По думите на Димитров споразуменията трябва да бъдат внимателно обмислени, като се имат предвид вече констатираните нарушения на закони при наемането на работници от трети страни.

Пламен Димитров цитира данни, според които за първите девет месеца на 2017 година достъп до българския пазар на труда са имали 3898 души от трети държави, за сравнение през миналата година те са били 875. За първите девет месеца на тази година са констатирани толкова нарушения, колкото за цялата минала година - малко над 1170. При 15 от проверките е установено полагане на труд от незаконно пребиваващи на територията на страната чуждестранни граждани от трети държави, които са без право на достъп до пазара на труда.

От КНСБ направиха анализ и на пазара на труда в туристическият сектор, като констатираха, че половината от сектора е в сивата икономика и бизнесът продължава да укрива данъци и осигуровки.

Заетите в сектора са около 12% от общо заетите в страната и туризмът формира немалък процент от БВП, каза Татяна Джилянова, председател на Синдиката на туризма в България към КНСБ. По думите й въпреки обявената от статистиката средна работна заплата в сектора от 635 лева, реално тя е 1000 лева.

Предложението на синдикатите е за 10% увеличение на минималните осигурителни прагове в туризма, което е постижимо, като се има предвид размерът на средната заплата в сектора.

Експертът коментира още, че туризмът ни не трябва да разчита само на „внос“ от трети страни, а да се стимулират и нашите кадри да останат тук, като се предвидят стажове на място по курортите за млади хора, както и адекватни възнаграждения.

От КНСБ изразиха и сериозни притеснения по отношение на внесени предложения за промени в Закона за трудова миграция и трудова мобилност вчера от вицепремиера Валери Симеонов.

В момента има два режима по издаването на „Синя карта“ - единият е с пазарен тест, който трябва да извършат работодателите за всяка специалност, по която биха желали да дадат Синя карта за определен специалист и по него възнаграждението е 1,5 пъти спрямо средната заплата в страната. Вторият е без пазарен тест и заплащане от два пъти средна работна заплата за страната. Вторият се предлага да отпадне, а първият да се промени като отпадне пазарният тест за всички категории висококвалифицирани работници - не само от IT сектора, където има доказан недостиг на работна ръка. На практика това би позволило всеки висшист без пазарен тест да може да получи „Синя карта“ със заплата 1,5 пъти спрямо средната в България.

С поправките се дава и възможност на всички граждани на трети държави, които в момента са на територията на България с някакъв вид право на пребиваване, да получат Синя карта независимо дали са съдружници, търговски представители, краткосрочно пребиваващи като почиващи. Според нея предложенията противоречат на евродиректива и няма да получат одобрението и на европейските партньори.