Т. Кантарджиев: Антибиотиците в месото са опасни заради риск от резистентост

Антибиотиците в животинските продукти са опасни най-вече заради риска бактериите да развият резистентост и след това с тези щамове да бъдат заразени хора. Това каза пред БНТ проф. Тодор Кaнтарджиев, национален консултант по микробиология в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Припомняме, че употребата на антибиотици за ветеринарни цели в България расте, вижда се от доклад от Европейската агенция по лекарствата за 2015 г. България е на осмо място в класация на европейските държави със 121 мг/кг, като според данните употребата на антибиотици се увеличава - от 92 мг през 2011 г. и 116 мг през 2013 г.

В отговор Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) разпространи позиция, в която се казва, че ежегодните доклади не дават информация за реално употребените препарати при животните. Предвид данните за общите обеми и чрез математически модел се представя информация за количествата антимикробни субстанции, с които потенциално могат да бъдат третирани всички животни. 

Агенцията уточнява, че данните за България по проекта "Европейско наблюдение на консумацията на ветеринарни антимикробни продукти“ (ESVAC) се предоставят доброволно от търговците на едро с ветеринарни препарати и трябва да се интерпретират внимателно. Данните за 2014 г. за България са непълни.

„Твърдението, че фермерите “тъпчат” животните с лекарства “за всеки случай”, е невярно“ настоява Агенцията.

Днес проф. Тодор Кантарджиев заяви, че не знаем колко от купените във ветеринарните аптеки препарати са употребени. „Докладът на Европейската агенция по лекарствата не казва, че в месото има антибиотик, а казва, че животните по време на своето развитие са били третирани. Проблемът е, че антибиотиците в храните селектират резистентни микроби, а не, че антибиотикът е толкова вреден за човека“, заяви той. 

В нашата страна ветеринарите спазват правилата лечението с антибиотик да не предхожда клането за месо. В България не се дават антибиотици във фуражите с цел увеличаване на биомасата, нещо, кото се правеше в западните държави през 60-те и 70-те години, допълни проф. Кантарджиев.

Що се отнася до пренасянето на резистентни към антибиотици бактерии от животни към хора, той допълни, че вероятността е малко вероятна, тъй като месото се обработва термично.

Все пак от думите му стана ясно, че има и такива случаи. Той заяви, че ентерококите, които причиняват сепсиси и вътреболнични инфекции, са станали високорезистентни към група антибиотици благодарение на селското стопанство.

За лечението на хората той смята, че общопрактикуващите лекари сериозно са намалили през последните 10 години предписваните антибиотици.

В позицията на БАБХ се казва още, че от 1 януари 2006 г. в България е забранено ползването на антибиотиците като растежен стимулатор.

От над 500 проби за препарати в животински продукти през 2015 г. е открит един случай на несъответстващ пчелен мед. Пак при над 500 проби през 2016 г. са хванати са три несъответстващи проби патешко месо с тетрациклин.

През 2017 г. до 30 септември са изпитани общо 290 проби за антибактериални субстанции и такива не са открити в храни и суровини от животински произход, посочва Агенцията.