fallback

Петков: Експертизата на работоспособността е етап от общата реформа в ТЕЛК

На следващ етап ще стане ясно дали работещите хора с увреждания ще получават и пълна инвалидна пенсия

15:27 | 07.11.17 г.

Въвеждането на експертизата на работоспособността е етап от общата реформа в системата на ТЕЛК. Предстои да бъдат уредени с осигурителното законодателство правата на хората с увреждания, което не става в тази концепция. Това каза министърът на труда Бисер Петков по БНР.

По думите му на следващ етап ще има отговор и на въпроси като този дали работещите хора с увреждания ще получават и пълна инвалидна пенсия.

Концепцията предвижда обособяване на експертизата на работоспособността, която сега е част от общата медицинска експертиза, и извършването й самостоятелно от отделни органи, които се предлага да бъдат към НОИ - така наречените "комисии за експертиза на работоспособността". Те ще извършват оценка на работоспособността на хората с увреждания, които преди това са минали чисто медицинска оценка и е установено вид и степен увреждане, което надвишава 50%. 

Експертизата на работоспособността е по-скоро етап от тази обща реформа, каза Петков.

Дългоочакваната концепция за реформа в системата на ТЕЛК вече е внесена в Народното събрание, като се очаква документът да бъде обсъден в социалната и здравната комисия, след което и да се гласува в пленарната зала. Основният въпрос е дали с концепцията ще бъдат решени проблемите на хората с увреждания и целта на реформата ще бъде постигната, а тя е публичният ресурс да се харчи само за действително нуждаещите се и да спрат "течовете" и злоупотребите в системата.

Според Явор Алексиев от Института за пазарна икономика един от плюсовете на новата концепция е, че се признава провалът на досегашната система.

Реформата на медицинската експертиза и разделянето ѝ на две части до голяма степен ще помогне да се премахне този универсализъм, който съществува до този момент, а именно – сдобиването с ТЕЛК решение автоматично да води до голям набор от привилегии, които в основната си част стимулират и така наречените фиктивни инвалиди да се опитват да се сдобият с такова решение, посочи той.

Икономистът обясни, че неща, които нямат непременно отношение към интеграцията на един или друг човек, стават автоматично достъпни в момента – такива са например безплатните винетни стикери, различни данъчни облекчения, защитата от уволнение, по-дългият платен отпуск.

В годините след началото на кризата много ясно се видя бумът в броя на хора с увреждания, които, разбира се, голяма част от тях не бяха реално хора с увреждания, а просто хора, които се опитаха да се възползват от слабостите на досегашната система, посочи Алексиев.

Той коментира още, че новият документ не изчерпва всички проблеми, някои от които изискват индивидуализиран подход.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:08 | 09.09.22 г.
fallback