Приемът на студенти в българските университети продължава да намалява

През последните четири години приемът във висшите училища за първокурсници е намален от 65 хил. на 51 хил. бройки, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на седмото издание на рейтинговата система на висшите училища у нас.

Голям ли е приемът в българските висши училища - това е един от най-често дискутираните въпроси в публичното пространство, коментира министър Вълчев. Той съобщи, че през тази година приетите студенти в първи курс са 51 хил.. От тях 38 хил. са приети за обучение в образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "професионален бакалавър".

От общия прием 79 процента е приемът в редовна форма на обучение и това означава, че сред приетите първокурсници има и такива, които са завършили средно образование в предходни години, посочи министърът.

През следващата година няма да утвърдим прием в 15 професионални направления в различни висши училища, по които е имало държавно субсидиран прием през предходните години. Това е предимно в професионалните направления, в които има политика за най-голямо намаление на приема - икономика, администрация и управление и туризъм, посочи Вълчев.

В професионалното направление икономика във всички висши училища през последните две години се намалява приемът, дори и в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Същото важи и за направлението администрация и управление, с изключение на Софийския университет, обясни министър Вълчев. 

Той каза, че професионалните направления са 52, държавните висши училища са 37, общо с частните университетите у нас стават 51. Тези 37 държавни висши училища обучават в общо 298 професионални направления. Софийският университет например обучава в 29 направления, а Университета по архитектура, строителство и геодезия - в 1 професионално направление, отбеляза министър Вълчев.

Той уточни, че от тези 298 професионални направления в 15 няма да бъде утвърден прием. "Това не означава, че за целите професионални направления няма да бъде утвърден прием, а в отделни висши училища. Политиката за следващите години ще бъде за продължаващо намаление на приема в професионалното направление икономика", коментира образователният министър.

По думите му изводите от рейтинговата система са, че се подобряват показателите за облагаем и осигурителен доход в професионалните направления, които са приоритетни и изискват по-задълбочено изучаване на математика и природни науки.

Най-много се подобрява облагаемият доход в металургията, електрониката, електротехниката, автоматиката, общото инженерство, аграрните науки, медицинските науки, информатиката и компютърните науки.

Министър Вълчев призова учениците да учат математика и природни науки, ако искат да имат добра реализация. Може да прогнозираме, че това ще са професионалните направления, които ще имат най-голям очакван бъдещ ръст на доходите и най-добра реализация на пазара на труда, обобщи министър Вълчев. 

Според него "може би трите професионални направления, които са с най-незаслужено ниско търсене, са математика, химически и физически науки". Най-притеснителен е малкият брой на студентите в тези направления и затова ще направим промени в постановление 64, с което се регулира приемът, отбеляза министър Вълчев.