Бира от метла, или какво ще пием покрай глобалното затопляне

Бира или вино, хляб без глутен, пуканки, фураж, етанол или метли – всичко това може да се произведе от сорго – тропическо растение, дошло от Северна Африка, с много близък състав до царевицата, но по-устойчиво на суша.

То на практика е алтернативна култура заради процесите на глобално затопляне, казва доц. Калин Сланев от Земеделския институт в Шумен. Там изследователите селектират житното растение, наречено заради своята непретенциозност „камилата на растителния свят“.

Соргото е на пето място по произведено зърно в света след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика, казват в своето общо изследване „Соргото в България и чужбина“ проф. Цветан Кикиндонов и доц. Калин Сланев.

Културата тръгва от Судан и Египет сега е разпространена на шест континента. В Азия, Африка, Индия и Китай според изследователите соргото се използва за производството на различни алкохолни продукти, включително вино или бира.

В Китай произвеждат от сорго още дестилиран спирт и сиропи. Брашното, смесено с пшеница, царевица или ориз, се превръща в разнообразни хлябове и закуски. От него се правят още лепила, амбалаж или леки строителни панели.

По данни на Global Grain, цитирани от изследователите, през 2015 г. в света са произведени над 64 млн. т зърно от сорго. Най-големите производители са САЩ (11,7 млн. т), Мексико и Нигерия (и в двете по 6,5 млн. т), при добив от общо 744 хил. т в Европейския съюз (ЕС). Едва 0,4% от площите със сорго са на Стария континент или там жънат 1,2 на сто от произведеното зърно. 

Заквасен хляб от сорго пекат в Етиопия, Судан и Индия, а неферментирал – в Мексико, Индия и Централна Америка. От него се приготвят различни каши, ястия под пара, бързи закуски и в цяла Западна Африка – бира. Разбира се, то се използва и за фураж за преживни животни и птици.

В България соргото е познато от средата на 19 век. Отначало захарната метла се ползвала за производство на сиропи и маджун, а техническата – за метли и четки, а по-късно зърното се използва за фураж.

През 50-те и 60-те години с хибридите от САЩ и Русия се заемат учените от Института по фуражите в Плевен. През 60-те площите със сорго в България достигат 254 хил. дка., пише в изследването. 

През годините са правени опити за изхранване на свине и кокошки, при които се доказват ценните качества на културата. Сега соргото е все по-търсено от производители на пилешко месо, казват двамата изследователи.

Земеделският институт в Шумен селектира хибридите за зърно „Максиред“ и „Максибел“, също и  суданковия хибрид „Ендже 1“ (вид сорго, отглеждано за зелена маса).

Площите със сорго в България варират между 2007 и 2014 г.. от близо 8 хил. до почти 62 хил. дка. Най-много сорго е прибрано през 2013 г. - почти 12 хил. т. Средните добиви от декар през годините растат, но не колкото в страните традиционни производителки.

Все още културата не е намерила своето място в сеитобооборота в България въпреки зачестилите засушавания. Според учените нещата има шанс да се променят след решение на ЕК да популяризира културата, включително и у нас, казват изследователите.

„Соргото няма да се превърне скоро в основна култура в България“, смята доц. Божидар Иванов от Института за аграрна икономика. Според него засега соргото може да покрива основно нишови пазари, подобно на насажденията с кориандър, мента или лимец. Първо трябва да се намери пазар, иначе начинанието да се отглежда сорго според него е твърде екзотично, смята той.

По данни на статистиката изкупните цени на соргото през първите три тримесечия на 2017 г. са били между 302 и 333 лв./т. - малко по-високи от цените на пшеницата и царевицата.