Нестандартните форми на заетост ще стигнат 50% през 2050 г.

Нестандартните форми на заетост са били 30% през 1995 г., а очакването е да стигнат до 50% през 2050 г. и 70 на сто през 2080 година. Това каза Стефан Олсън, директор "Заетост" в ГД "Заетост, социални въпроси и приобщаване" в ЕК, на международна конференция "Бъдещето на труда", която е част от календара на българското председателство на Съвета на ЕС.

Нестандартните форми на труд обхващат заетост на повикване, различен тип временни договори.

По думите на Олсън част от заетите с нетрадиционна работа са висококвалифицирани, които избират този труд по лични и професионални причини, но има и работещи, които се озовават в условията на несигурни работни места. Немалко са с договор със заетост от нула часа, работят на повикване и трябва винаги да са в състояние да реагират. Делът на несигурната работа трябва да се изследва, в момента няма статистика, каза експертът, цитиран от БТА.

Според Олсън трябва да се въведе изискване да няма прекалено дълги изпитателни срокове за нетрадиционно заетите, както и да не бъдат уволнявани, ако не могат да реагират в кратки срокове. Според него в момента има 2-3 милиона работници, които имат нужда от повече информация при подписване на трудови договори за нетрадиционна заетост, но не я получават. 

Експертите отбелязаха, че има отрасли, които изцяло разчитат на нестандартни форми на заетост. Това са строителство, хотелиерство, туризъм, като фирмите в тях ангажират около 50% от служителите на временни договори.

Барбара Герстенбергер, началник на отдел "Трудов живот" в Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, посочи, че относително по равно са лошите и добрите работни места в Европа - около 20 на сто попадат в категорията за високи изисквания, а 19 на сто са с лошо качество.

Йоланта Рейнгерде, старши научен сътрудник от Европейския институт за равенство между половете, съобщи, че има прогнози, според които до няколко години ще са необходими над 700 хиляди специалисти в IT сектора. В ЕС има около 8 милиона специалисти по информатика, от които само 17 на сто са жени, като в България делът на женското участие е доста добър. По-малко от една пета от жените в Европа избират този сектор, въпреки че по думите на експерта това е един от секторите, в които има най-близко заплащане на двата пола. 

Йержи Чечански, представител на Европейска платформа за социално сближаване, говори за четиридневната работна седмица и някои нейни предимства, установени чрез проучвания. По думите му изследвания в САЩ са показали, че намаляват задръстванията, подобрява се качеството на въздуха. Четиридневната работна седмица засяга и равенството между половете, защото партньорите си делят домакинската работа в петък. Развиват се и услугите, свързани със свободното време.