fallback

Коректно ли е кренвирши и майонеза да се продават с етикет "детски"?

Според КЗП това е нелоялна търговска практика

14:57 | 14.02.19 г.

Храни с етикет „детски" не се различават по нищо от останалите продукти. Оказва се, че производителите ни заблуждават, че храните, на които е посочено, че са за деца, са по-полезни от тези за възрастни, твърди Нова телевизия.

Най-често в магазините откриваме „детски” кренвирши, луканки, майонеза, пастет и лютеница. Потребителите често ги избират пред другите, тъй като се рекламират като по-здравословни и подходящи за най-малките.

„Когато се сравни съставът, се оказва, че няма нищо по-различно спрямо храните за възрастни“, казва Ралица Карабаджакова, родител. „Предпочитам да купя плод или зеленчук, избягвам кетчупа и майонезата“, допълва тя.

Преди време Комисията за защита на потребителите (КЗП) провери произволно избрани кренвирши, кетчуп и майонеза от двата вида - за деца и за възрастни. Тогава някои производители премахнаха от етикетите на продуктите си надписа „детски”. Цветните етикети, снимките на любимите герои и умалителните имена върху опаковките обаче са останали. Оказва се, че ясни правила за етикетиране на детските храни в България няма. 

Наблюдателният потребител би следвало да се запознае със съдържанието и да прецени дали продуктът става за деца, препоръчва Ерджан Ахмед, юрист в КЗП.

Тук няма нелоялна търговска практика, твърди Атанас Урджанов от Асоциацията на месопреработвателите. Той изтъква, че няма регламент, който да дава правила или да забранява производството на такъв тип храни. „Всеки иска да достигне до своите потребители по един или друг начин“, казва той.

„Никой не дава право да се определя една храна като детска, защото това ще бъде една заблуда за потребителя. Всеки търговец се стреми да привлече повече клиенти и прилага такива трикове за по-големи продажби, но това не е редно”, коментира д-р Камен Николов от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

„Разликата като процентно съдържание е много малка и неуловима като вкус, цвят, мирис, камо ли да го наречем здравословно“, коментира диетологът Огнян Симеонов.

Виждаме 1,5 г сол срещу 1,7 г, аргументира се той.

Производителите твърдят, че рецептурите за деца са различни. „В тях няма глутамат, други протеини, в тях има само месо“, казва Урджанов.

Огнян Симеонов обаче е категоричен: „Нищо здравословно няма в тези продукти“.

Един продукт може да е безопасен, но да не е здравословен, напомня д-р Камен Николов.

В същото време производителите у нас виждат двоен стандарт при контрола на техните продукти и на тези, които се внасят в страната ни.

„Това е нелоялна търговска практика, това е нашето решение и решението на Върховния административен съд (ВАС)“, казва Димитър Маргаритов, председател на КЗП.

Според него търговците нямат право да продават подобни практики и за нелоялни търговски практики се налагат санкции. Решението на ВАС по думите му е основа, на която ще се стъпва и занапред при оценката на подобно търговско поведение.  

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:23 | 14.09.22 г.
fallback