Римският клуб призовава за по-прецизно използване на природните ресурси

Бързо нарастващо население, безогледно разхищение на ресурсите, заплахи за климата и измамното усещане, че повишението на БВП на всяка цена може да донесе повече щастие. Тези са основните точки в доклада на Римския клуб, в който членуват висши политици, икономисти, представители на бизнеса и науката.

Съпредседателят на организацията и съавтор на новия доклад за състоянието на планетата Ернст фон Вайцзекер не се притеснява от световните кризи, а от това, че хората не правят нищо, за да не ги повтарят. 

„Кризата от 2008 г. беше резултат от масивен срив на финансовата система. Това беше грешка. Г-20 и други световни организации трябва да регулират отново финнасовия сектор, включително с вдигане на нивото на паричните резерви на банките. Защото намаляването му води до колапс, както вече стана. Това може да се случи пак освен ако ние, като нации, заедно с банките, не успеем да стабилизираме системата“, казва той пред БНТ.

Ето какво препоръчва той: „Ние се нуждаем от своеобразен пинг-понг между енергийната ефективност и цената на ефективността. Когато ефективността се увеличава, тогава и цените на енергията се увеличават, без нашето благосъстояние да страда. Ако цената на енергията расте, тогава е много по-изгодно да се инвестира в ефективност. Този принцип може да работи в наша полза над 100 години“.

Дълго време следвахме пинг-понга само между работната производителност и заплатите. Когато производителността расте, заплатите нарастват. Когато те растат, това изисква и повишаване на производителността.

Това е в основата на днешното ни благосъстояние. Но процесът продължи дълго и днес няма недостиг на работна сила, но има недостиг на енергия, вода и изкопаеми, допълва Ернст фон Вайцзекер.

„Римският клуб казва: новата индустриална революция трябва да бъде по-разсъдлива при използване на природните ресурси. Това може да направи страни като България по-богати“, допълва той.

И припомня, че преди 100 г. чистият въздух и вода бяха даденост, а после дойде замърсяването. В последствие държавите, включително България, станаха достатъчно богати, за да го контролират.

„Така чистият въздух, добрата почва и вода отново стават безплатни. Само че има скрити разходи за контрол на замърсяването и тази цена трябва да бъде платена“, коментира съавторът на доклада.