Политическите интриги свалят очакваната активност за евровота

Интензивността на политическите интриги през последния месец разколебава както  готовността на избирателите да участват в евроизборите, така и подкрепата им за водещите формации. Това  показва проучване на Алфа Рисърч.

Електоралните щети за ГЕРБ, регистрирани още в края на месец март, продължават да отнемат от подкрепата за управляващите, която обаче не се трансформира в категоричен превес за БСП. В резултат на официалния старт на предизборната кампания за Европейски парламент се запазват паритетните позиции между двете партии, с минимален аванс от 0,5% в полза на БСП. 

Проучването показва спад в очакваната избирателна активност. Сигурните, че ще гласуват на 26 май, намаляват от 35% в края на март до 32,9% в края на април. Което означава около 2,1 млн. избиратели, готови да отидат до урните. Както и преди месец с по-висока мобилизация се открояват симпатизантите на БСП.

Имотните скандали (Апартаментгейт - бел. р.) продължават да отронват симпатизанти от ГЕРБ. Резултатите от проучването обаче не позволяват да се каже, че това води до ясна тенденция за доминация на БСП. Предимството, с което социалистите влизат в кампанията, е символично. 32,7% от решилите да гласуват биха дали гласа си за БСП, срещу 32,2% за ГЕРБ.

В полза на БСП работят: имиджовите щети за управляващите в резултат от имотните скандали, по-високата мобилизация на традиционно подкрепящите я възрастни избиратели в малките населени места, ръстът на недоверие към ключови фигури от ГЕРБ. Потенциалът за ГЕРБ, обратното, е във: по-широката му електорална периферия в големите градски центрове, вътрешните противоречия в левицата, слабата все още мобилизация на конкурентните дясноцентристки формации.

AR

Източник: Алфа Рисърч

Запазваща се подкрепа за ДПС с лек отлив след обявяването на листата. ДПС влиза в предизборната кампания с потенциал от 9,3% сред решилите да гласуват. Доколкото в евроизборите могат да участват само граждани, живеещи на територията на страните членки на ЕС, Движението няма да може да разчита на обичайните си гласове от Турция.

Възможно е обаче да мобилизира в последните дни избиратели в страната и сред българските турци, живеещи в други страни-членки на ЕС. Ако това се случи, то ще увеличи тежестта си в крайния резултат и ще запази третата си позиция.

Продължаваща концентрация на националистически вот около ВМРО. Партията подобрява позицията си от март и стартира кампанията с подкрепата на 6% от решилите да гласуват.

Поотделното явяване на трите партии от Обединени патриоти намалява влиянието им, но шансът някоя от формациите да привлече симпатизантите от този сектор би могъл да й гарантира мандат в Европарламента. За момента като такъв център се очертава водената от Ангел Джамбазки листа на ВМРО.

Това отслабва позициите на другите партии: листата  на НФСБ „Патриоти за Валери Симеонов” стартира кампанията с 1,7%, а на „Атака" – с 1,2% от решилите да гласуват. Вотът и за трите националистически формации обаче е силно реактивен към конюнктурни събития и едно радикализиране на ситуацията е способно за кратко време да предизвика значими амплитуди в него.

Мобилизационни предизвикателства пред Демократична България. Обединението между „Да, България”, ДСБ и „Зелено движение” стартира кампанията с 4,5% подкрепа сред решилите да гласуват и съществен дял дясноцентристки избиратели, които все още не са взели решение как ще постъпят в изборния ден.

Фрагментация на алтернативния вот. Настоящото проучване на Алфа Рисърч бе проведено с аналог на реалната бюлетина. Резултатите показват, че при включване на повече формации, а не само на основните, между 13% и 17% от гласовете могат да бъдат разпръснати между листи и независими кандидати, извън посочените по-горе.

С по-различима подкрепа сред тях се открояват „Воля" (1,7%) и „Коалиция за България” (1,2%).

Сумарната подкрепа за независимите кандидати е в рамките на 3,5%, като към момента нито един от тях не се откроява като мобилизиращ достатъчен вот, който да му осигури представителство в Европейския парламент потенциал.

2,2% биха отбелязали позицията „не подкрепям никого“, въведена с обявяването на гласуването за задължително.

Изследването е проведено в периода 20 – 30 април 2019 г. от Алфа Рисърч сред 1015 пълнолетни граждани от цялата страна и се реализира със собствени средства. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.