Координатори ще следят донорските ситуации по области в страната

Сформиране на Национален координационен съвет и ангажиране на болниците в страната с донорството и контрола върху дейността. Това се предвижда в роекта на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане не трансплантацията в България (2019 – 2023 г.), която Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане.

Целта на програмата е да се подпомогне решаването на проблема с малкия брой на трансплантациите у нас,  с недостига на органи, който е налице и в световен мащаб, както и за увеличаване на трансплантациите у нас, пише в документа.

В програмата още тази година е предвидено сформиране на Национален координационен съвет (НКС) с основна задача осъществяване ръководството на националната програма, утвърждаване на правила за работата му и определяне на национален координатор и секретариат.     

Министерството на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ ще определят шестима регионални координатори по донорство, вкл. и в сферата на клетъчната трансплантация, чиято основна задача е проследяване на донорските ситуации в конкретния регион и ежемесечно отчитане причините, поради които не се подават потенциални донори от лечебните заведения в региона.

30 областни координатори по донорство, от които поне трима за София-град, пък ще бъдат отговорни за лечебните заведения от съответната област. Основна задача им задача ще е проследяване осигуряването на донорските ситуации в областта.

В договорите за управление на изпълнителните директори на лечебните заведения, извършващи дейности по донорство, ще бъде вписана и тяхната изрична отговорност за организиране на процеса по откриване, поддържане и предоставяне на потенциални донори с установена мозъчна смърт, както и за контрола върху дейността.       

Основната цел на програмата е осъществяване на системна национална политика за повишаване на броя на органните донори; повишаване на броя на органните трансплантации;  повишаване преживяемостта на реципиентите след трансплантация като се достигне европейското ниво от 70% петгодишна преживяемост след извършена трансплантация; повишаване на броя на донорите на стволови клетки; повишаване на броя на тъканните и клетъчните трансплантации; продкрепа за живото донорство – родствено, кръстосано; събиране, анализ и регистрация на реални данни; оповестяване на статистически данни и измерване на индикатори за качество, както и за продължителност на живот, пише в проекта.

С програмата се създава и възможност за ползване на информацията за хоспитализирани пациенти на НЗОК за нуждите по наблюдение и контрол на дейностите по донорство и трансплантация. Ще бъде изградена връзка между системата за отчитане на болниците към съответните здравни каси и софтуерната система на ИАМН, НЗОК и МЗ.

Проектите на настоящата програма и работния план към нея са публикувани на сайта на Министерството на здравеопазването.

До 30 август 2019 г. се очакват становища, мнения и коментари от всички заинтересовани страни.