fallback

Оптимизъм с предупредителни сигнали в бизнес наблюденията през лятото

Несигурната икономическа среда отново „изпревари“ недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността на предприятията в промишлеността

11:49 | 31.08.19 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Нови данни от НСИ тази седмица допълват вече отчетливите белези за влошаване на стопанската конюнктура. След спада на износа на стоки през юни с 6,4% и свиването на индустриалното производство с 3,6% на годишна основа, общият показател за бизнес климата през август отчете спад с 3,1 пункта спрямо нивото от юли и с 2,8 пункта спрямо август на миналата година, пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов. Наблюденията на бизнес тенденциите в промишлеността, строителството, търговията и услугите (повече за бизнес наблюденията на НСИ тук) дават възможност да се съпоставят субективните оценки на предприемачите и мениджърите със статистическите данни за действителната стопанска активност и заедно с това позволяват краткосрочна прогноза за очакваното поведение на икономическите агенти в предстоящите месеци. Резултатите от изследването разкриват няколко по-важни промени в промишлеността и строителството:

Балансът на оценките за настоящето бизнес състояние на мениджърите в промишлеността спада с 2,6 пункта за месец и със 7,5 пункта спрямо август на 2018 г. Стойността на показателя за август е с 2,8 пункта по-ниска и от средната за последните 24 месеца, а спрямо достигнатото най-високо ниво през юни 2018 г. спадът е 9,5 пункта. Индикаторът за очакванията за бизнес състоянието в индустрията през следващите шест месеца се подобрява с 0,7 пункта за месеца, но е по-нисък с 0,7 пункта от миналата година и с повече от два пункта спрямо средната стойност за последните 24 месеца. В строителството балансът на оценките за текущото състояние спада с 2,9 пункта за месеца и 3,7 спрямо август на миналата година, като е със 7,5 пункта по-нисък от исторически върховата стойност, отчетена през юли 2018 г.

Несигурната икономическа среда отново „изпревари“ недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността на предприятията в промишлеността. Исторически това е устойчиво субективно възприятие сред предприемачите, като за последните 15 години делът на тези, които считат несигурната среда като фактор е средно с 30 процентни пункта по-висок от дела на посочващите трудности при наемане на труд; разликата е надхвърляла 55 пункта в периода на кризата 2009-2010 г., и дори през 2007 г. е близо 9 пункта. Рекордните нива на заетост в последните тримесечия (виж повече за динамиката на пазара на труда тук) обаче за кратко „изравниха“ относителната значимост на тези фактори, като от есента на 2018 г. разликата е малко над 1 пр. п. Едновременно с това, очакванията за промяна в броя на заетите се влошават  -  промяната спрямо същия период на 2018 г. е видима и прекъсва периода на положителен баланс на индикатора, поддържан устойчиво след втората половина на 2014 г. 

В строителството картината изглежда коренно различна, което отразява и различните фази в рамките на цикъла за отрасъла. Недостигът на работна сила е посочен като фактор, възпиращ дейността, от 52,1% от анкетираните – най-висока стойност в историята на бизнес наблюденията изобщо. За летния сезон делът на посочилите този проблем е с около 7 пр. п. по-висок от миналото лято. Балансът на очакванията за движение на персонала е близо 14 пункта, но това все пак е по-ниска стойност от отчетения рекорден „оптимизъм“ от миналата пролет и лято. Тези усещания на предприемачите вероятно отразяват мобилността на работната сила с търсени умения в бранша, а и лицата без квалификация – и сред двете групи отварянето на пазара на труда в страни от ЕС със значително по-високи номинални възнаграждения доведе до осезаем натиск върху българските работодатели. Делът на посочилите общата несигурност на икономическата среда същевременно спада до 39.1% – на най-ниска стойност от 2008 г. Този оптимизъм може да се свърже и с динамиката на други показатели, включително осигуреността с поръчки, издадените нови разрешения за строеж, кредитната активност на банковия сектор и т.н. 

Тримесечното бизнес наблюдение разкрива високи стойности на натовареност както в промишлеността, така и в строителството. При строителните фирми мениджърите заявяват, че имат осигуреност с поръчки за следващите 8,3 месеца – исторически най-висок период. Натовареността на мощностите в индустрията е 77% за последните 12 месеца, като в три от четирите тримесечия стойностите са рекордни за целия период от началото на провеждането на бизнес наблюденията.

Оценките и очакванията на предприемачите трябва да се разглеждат и в по-общия контекст на динамика от последните тримесечия, който се описва и от поне още няколко стопански индикатора.

Инвестиционната активност на нефинансовите предприятия расте с относително бавни темпове – 8,7% за второто тримесечие и 8,6% за първите шест месеца спрямо съответните периоди на 2018 г. В промишлеността, където са насочени близо 1/3 от общите разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, ръстът за второто тримесечие е 18,1%. В строителството обаче за две поредни тримесечия се отчита спад от около 5%. В далекосъобщенията и информационните технологии увеличението за второто тримесечие е над 39%, но все още делът на този сектор в общите инвестиции в реалния сектор е едва около 4%.

Данните за новоиздадените разрешения за строеж не трябва да се разглеждат като единствен показател за очаквана строителна активност. Наистина, при жилищните сгради площта в новите разрешения за строеж нараства със 76% за последните 12 месеца до юни 2019 г. спрямо същия период до средата на 2017 г., като в София ръстът е 112%, в Пловдив – 60%, във Варна – 65% и т.н. Ако сравним стойностите с „дъното“ на пазара в периода 2012-2013 г., промяната е още по-голяма –  нарастване от 3,3 пъти средно за страната, но цели 12 пъти за София. Показателят за започнати строежи на нови жилищни сгради обаче расте с по-бавни темпове –21,6% на годишна основа и 54% спрямо същия 12-месечен период към средата на 2017 г. за страната, и съответно 33% и 87% за София. Също така, в София съотношението „нови разрешения/започнати строежи“ (измерени през РЗП в жилищните сгради) е 51% за последните 12 месеца до юни, при стойности около и над 60% за последните три години. Данните за индекса на строителна продукция също отчитат забавяне на годишния ръст при сградното строителство до 5,8% за юни и около 9% средно за първите шест месеца на годината – за сравнение, в Унгария индексът нараства с над 30% на годишна основа за този период.

Накрая следва се отбележи, че вътрешното търсене ще продължи да бъде поддържано от ускоряващия се ръст на кредита за частния сектор. Към юли редовният кредит за нефинансовите предприятия нараства с 15,6% на годишна база (21% за кредита над 5 години), а за потребление и покупка на жилище при домакинствата – съответно с 13,1% и 18,2%. Улесненият достъп до финансиране ще поддържа в следващите тримесечия инвестиционната активност като цяло и по-конкретно – покупките на недвижими имоти, както и дейностите, и продажбите на стоки с дълготрайна употреба, обслужващи инвестиционния и строителния процес.

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:03 | 13.09.22 г.
fallback