Кабинетът ще изработи график за ползване на платформата за обществени поръчки

Възложителите започват да изпълняват задължението за използване на централизираната електронна платформа за възлагане на обществени поръчки съгласно график, приет с постановление на Министерския съвет до 15 януари 2020 г., реши Народното събрание. Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, с които се изменят преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки, съобщи БТА.

Румен Гечев /"БСП за България"/ посочи, че всички политически сили подкрепят създаването на централизираната електронна платформа, но по ред причини повече от 15 години са изхарчени около 2 млрд. лева и този процес не е завършен. Затова той предложи в тримесечен срок Министерският съвет да приеме графика за използване на платформата. 

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова /ГЕРБ/ предложи срокът да е 15 януари. По думите й е нормално да има срок, в който МС да направи графика. От Агенцията за обществени поръчки ще направят максимално стеснен график, за да може максимално бързо да се реализира проектът, но от друга страна започвайки с централните ведомства, ще може евентуално да се тества, ако някъде има слаби места, обясни тя.

С измененията в ЗПФИ се отстраняват констатирани непълноти в правната уредба на института на обвързания агент в случаите, когато обвързаният агент е юридическо лице, въвеждат се изисквания към лицата с квалифицирано участие в обвързания агент, както и последващо одобрение на членовете на неговия управителен орган. 

Въвеждат се разпоредби, прецизиращи ЗПФИ в съответствие с Директива 2014/65/ЕС за регламентиране на предлагането на структурирани депозити от страна на инвестиционните посредници и банките, както и се въвеждат съответни надзорни и мониторингови правомощия на Комисията за финансов надзор и Българската народна банка. Парламентът даде възможност лица, които са били членове на управителен или контролен орган на инвестиционен посредник с отнет лиценз, отново да участват в управлението на дружество, след като минат повече от пет години от отнемането на лиценза. Този текст беше предложен от Валентин Ламбев /"БСП за България"/. Той посочи, че в България има много инвестиционни посредници в сивия сектор и единственият начин за изсветляване е да се даде възможност на КФН да ги лицензира отново, за да може да ги контролира. 

Менда Стоянова /ГЕРБ/ подкрепи текста, защото било нормално да се сложи един срок от пет години след отнемане на лиценза, след който лицата отново да могат да участват в управлението. 

С промените се изменя и Законът за публичното предлагане на ценни книжа. Урежда се нормативното отделяне на функцията по водене на централен регистър на безналичните ценни книжа от дейността на централен депозитар на ценни книжа, извършвани от "Централен депозитар" АД. На "Централен депозитар" АД не се вменяват нови функции, а се обособяват съществуващите с оглед осигуряване на свободата на емитентите да впишат книжата си в друг централен депозитар за целите на сетълмента.