fallback

27 хил. земеделци у нас ще бъдат засегнати при намаляване на обвързаното подпомагане

В началото на следващата година агроминистерството започва дискусии със заинтересованите страни за Стратегическия план за развитие на селското стопанство

14:00 | 18.11.19 г.

27 хил. земеделци в животновъдството и сектор плодове и зеленчуци у нас ще бъдат силно засегнати от предложението на Европейската комисия (ЕК) за намаляване на обвързаното подпомагане. За България това предложение е неприемливо, каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на форума „Агробизнес 2020“, организиран от Клуб Investor.

„Обвързаното подпомагане е насочено към затруднени сектори като животновъдство и сектор плодове и зеленчуци, в които традиционно се използва повече работна ръка. Нашите анализи показват, че 40% от заетите в земеделието работят в тези два сектора. Предложеното намаление от ЕК ще се отрази значително на този тип стопанства“, каза Кръстева.

„Обвързаното подпомагане има и социален елемент, особено ако не се предвиди достъп до преходна национална помощ, каквато отсъства в регламентите“, допълни тя.

Кръстева посочи, че 2020 г. ще бъде много важна, тъй като предстои да бъде прието законодателството за следващите седем години. Това ще бъде рамката, по която ще се прилага новата селскостопанска политика до 2027 г. „Към момента сме възложили изготвянето на трите SWOT анализа, като два от тях са почти готови. Анализът за селското стопанство и хранително-вкусова промишленост беше представен пред бранша, след това постъпиха коментари и бележки и той беше върнат за доработка. Вече е внесен за финален преглед в Министерството на земеделието и предстои официалното му приемане“, каза Кръстева.

Ведомството прави преглед и на SWOT анализа за околната среда и климата, изготвен от Аграрния университет в Пловдив. Предстои той да бъде представен на 3 декември в университета.

Последният анализ, свързан със селските райони, скоро трябва да постъпи в Министерството, каза Кръстева. Тя обясни, че след подготовката на трите анализа предстои идентифициране на потребностите, които ще залегнат в новия Стратегически план за развитие на земеделието в България. Заместник-министърът очаква трите анализа да са готови до края на тази година и през януари-февруари следващата година са предвидени задълбочени дискусии с всички заинтересовани страни.

Кръстева посочи, че целта на България е запазване на стабилен бюджет през следващите седем години, с което да се гарантира конкурентоспособност и устойчивост на селското стопанство, както и по-амбициозна конвергенция - сближаване на плащанията, и по-висок процент обвързано подпомагане. 

По отношение на законодателството, което предстои да бъде прието на европейско ниво догодина, Кръстева посочи Регламента за стратегическите планове за Общата селскостопанска политика (ОСП), Хоризонталния регламент за финансирането, управлението и мониторинга на селскостопанската политика и Многогодишната финансова рамка. „Тя е най-важна и много държави членки в момента се въздържат от крайни коментари по дискутираните теми. Когато имаме ясни бюджети, можем да сме по-категорични в исканията и изказванията си“, каза Кръстева.

Заместник-министърът се спря и на Преходния регламент до старта на новата Обща селскостопанска политика (ОСП), който трябва да даде сигурност в подкрепата на селските стопани и да предотврати прекъсване на субсидирането. Предвиден е преходен период от една година през 2021 г. при запазване на сегашните правила и схеми, а Кръстева обърна внимание на отсъствието на преходна национална помощ и от този регламент. „Подготвихме декларация, с която търсим подкрепа от други страни членки за запазване на преходната национална помощ, която е неутрална за европейския бюджет”, обясни тя.

Кръстева посочи и някои новости в ОСП за 2020-2027 г. Първи и втори стълб (директните плащания и програмата за развитие на селските райони) ще бъдат обединени в общ стратегически план, като се дава повече свобода на страните членки сами да разработват интервенциите, с които да постигат националните си цели при спазване на законодателството. Предвидено е също по-високо ниво на подпомагане на малки и средни стопанства и специален бюджет за младите фермери.

ЕК си поставя и по-високи цели за опазване на околната среда и природните ресурси и в борбата с климатичните промени. „Схемата по зелени директни плащания става т. нар предварителна условност за бъдещия период, минималното ниво, което трябва да спазва всеки фермер, за да има право на подпомагане. Целите на новата политика са за надграждане на сегашното ниво“, посочи Кръстева. 

Иновациите и високите технологии и системата за трансфер на знания също намират място в новата ОСП. Според ЕК, за да се отговори на предизвикателствата в селското стопанство, е необходимо да се укрепят връзките между образователните и научните звена и бизнеса с оглед създаване на съответни механизми за практическото реализиране на иновативните решения, каза заместник-министърът на земеделието.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:44 | 08.09.22 г.
fallback