КНСБ: От 2 до 30 дни са платените болнични в ЕС

Периодът, в който работодателите в Европейския съюз (ЕС) изплащат обезщетение на служителите си за временна неработоспособност заради болест, е между 2 и 30 дни. Това показва анализ на практиката сред страните-членки, направен от експертите на Конфедерацията на независимите синдикати в България, съобщават от синдиката.

Обезщетенията по болест са две основни категории - парични и в натура. Паричните обезщетения компенсират работниците за загубата на доходи, докато обезщетенията в натура покриват разходите за медицинското обслужване. Разликата между двата вида се състои в това, че обезщетенията в натура се предоставят от институцията по място на пребиваване, но от името и за сметка на компетентната институция. Паричните обезщетения се предоставят от институция в съответствие с прилаганото от нея законодателство. Тези принципи са валидни и за българската практика, посочват от КНСБ.

Анализът на практиката в областта на паричните обезщетения за временна неработоспособност в 27-те страни-членки откроява сходство в две основни направления - продължителност на изплащане на обезщетенията от страна на работодателя и период на изчакване. 

Сходни схеми с българската практика при финансирането и изплащането на обезщетения при болест по отношение на продължителността на изплащане на обезщетенията, както от страна на работодателя, така и от осигурителния институт се наблюдават в държави като Естония, Испания, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия.

В 13 държави-членки (Латвия, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, Естония, Италия, Чехия, Испания, Малта, Франция, Кипър и Португалия) е въведен изчакващ период от 1 до 3 дни, в който няма плащане (отсъства заместващ доход).

Практиката в Испания, например, е работещият да плаща първите дни от боледуването, но в много компании има вътрешни регламенти, които не допускат работникът да бъде ощетяван, уточнява се в анализа.

В Австрия и Германия пък работодателят поема обезщетяването на служителите си през първите няколко седмици от боледуването им. За първите три дни там дори не е необходимо предоставяне на болничен лист.

Задължението на работодателите в България да изплащат първите 3 дни на временната неработоспособност възнаграждение беше възстановено през 2010 г., припомнят от КНСБ. Въвеждането на този ангажимент бе от 1 януари 2000 г. като част от реформата на социално-осигурителната система, приета по онова време с почти пълен консенсус.

Впоследствие, след натиск от страна на влиятелни бизнесмени, той бе намален на 1 ден от временната работоспособност, като заедно с това намаление отпадна и ограничението за до 15 дни в течение на една календарна година, посочва се в анализа. Като през цялото това време ангажиментът на работодателя, т.е. на предприятието, бе да се плаща обезщетение - 80 на сто от дневната работна заплата.

През 2010 г. ангажиментът на работодателя бе възстановен от един на три дни, като вместо обезщетение, което по това време се изчислява доста по-сложно, за улеснение те плащат част от дневното възнаграждение. Но не 80 на сто, а 70 на сто.

КНСБ предоставя информацията, за да "стане ясно, че инициативите, свързани с ангажиментите на работодателите в случаите на отпуск по болест на работещите много често се правят от хора, които твърде опростено третират проблема, поради което и търсят някакви нови решения, като го преместват "от болната на здравата глава" ", обясняват от синдиката.

Конфедерацията на независимите синдикати в България вече заяви, че няма да обсъжда каквито и да е промени в изплащането на болничните, докато не се проведе среща с министър-председателя на България в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.