ЕК: Българското здравеопазване - зле структурирано, скъпо и неефективно

При най-ниски доходи и нива на заплащане на труда в ЕС България е първа в съюза по дял на частните разходи за здраве - близо 47% от всички разходи за здравеопазване в страната. Разходите за здравеопазване в България все още са сравнително ниски в сравнение с други държави-членки на ЕС, но се увеличават непрекъснато през последните 15 години. Това увеличаване обаче е главно за сметка на директните плащания от потребителите. Това са част от изводите за здравеопазването в България, публикувани в доклад на Европейската комисия за състоянието на здравето в Европа 2019 г.

Макар размерът им да се е удвоил от 2005 година насам, разходите за здравеопазване на глава от населението (1300 евро) са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017 г. Това представлява 8,1 % от БВП, което е под средната стойност за ЕС от 9,8%, но е по-високо от равнището в съседните държави. Директните плащания от потребителите през 2017 г. са най-високите в ЕС (46,6% в сравнение с 15,8 % като средна стойност) и се обуславят главно от доплащанията за лекарствени продукти и извънболнична помощ. 

Финансовата устойчивост на здравната система е поставена на изпитание поради прекомерното разчитане на частните разходи, както и поради намаляващото население в трудоспособна възраст, допринасящо за приходите на социалното здравно осигуряване. Усилията да се подобри ефективността чрез преориентиране на предоставянето на услуги и на ресурсите от болниците към извънболничната помощ се оказаха трудно осъществими, посочва се в доклада.

Откриват се различия в достъпа до здравни грижи в зависимост от размера на доходите, регионите, в които живеят хората и други.

Близо 14% от населението на страната дори не е обхванато от системата на здравното осигуряване, а регионалните диспропорции по отношение на медицинските кадри са толкова високи, че правят недостъпни здравните грижи за някои немалки социални групи, става ясно от данните.

Отбелязва се проблемът с концентрация и свръхконцентрация на здравни обекти, услуги и професионалисти, което предизвиква дефицит в селските райони и свръхпредлагане в големите градове. Недостигът на специалисти - най-вече на медицински сестри и лични лекари - спъва развитието на първичната помощ и разширяването обхвата на услугите в райони с ограничен достъп до тях“, посочва се в доклада на ЕК.

Всяка пета болнична процедура може да се извършва в доболничната помощ, а всяка десета хоспитализация и свързаните с нея процедури могат да бъдат избегнати изобщо, ако пациентът имаше достъп до доболнична помощ, пишат още експретите на ЕК.

Управлението на системата на здравеопазването в България е организирано чрез национални стратегии, но тяхното прилагане е бавно, пише още в анализа за сектора у нас.

Честата смяна на политическите ръководства е основна пречка за прилагането на реформите през последните години и накърнява приемствеността и последователността при разработването на политики. Така например, почти всички инициативи за реформи, насочени към повишаване на ефективността в болничния сектор, бяха спрени о Административния съд и от Конституционния съд, след като бяха оспорени, отбелязват експертите.

Докладът на ЕК отчита, че очакваната средна продължителност на живот на българите се е увеличила, но подчертава, че тя все още е най-ниската в ЕС.

Недостатъчно развитите превантивни мерки и извънболнична (или амбулаторна) помощ допринасят за слабите резултати в областта на здравеопазването, смятат от ЕК. Според тях въпреки че системата за социално здравно осигуряване е задължителна, съществуват значителни разлики по отношение на покритието на населението и това, което се предлага в пакета от здравни дейности.

„Последните инициативи за реформи бяха съсредоточени върху контрола на разходите и повишаването на ефективността, включително въвеждането на оценка на здравните технологии (ОЗТ) за целите на реимбурсирането на лекарствените продукти и изместването на фокуса от болничната помощ, пише в доклада.

Докладът Здравето накратко: Европа измерва напредъкът към постигането на ефективни, достъпни и устойчиви здравни системи в ЕС. Докладът, публикуван на всеки две години, съдържа безпристрастно, описателно сравнение на всички държави от ЕС въз основа на публично достъпни данни и показатели.

С целия доклад може да се запознаете тук