fallback

Галъп: 22% от българите са загубили сериозна част от доходите си заради кризата

78% заявяват, че са готови да жертват някои свои човешки права, ако това ще помогне за справяне със заразата

14:06 | 09.04.20 г.
Автор - снимка
Редактор

Действията на правителството в борбата с коронавируса продължават да получават висока оценка. Продължава обаче да расте тревогата за работните места. Българите възприемат заплахата от заразата все по-сериозно, но и не са склонни да преувеличават нейното значение. Като общество сме готови на самоограничения, без да губим демократичния си инстинкт. Хората се готвят за сериозни промени, но засега гледат към тях с надежда за по-добър утрешен свят. 

Изводите са от независим експресен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен на 6 и 7 април сред 901 пълнолетни български граждани. 

Власт и икономика

Общо 77% приемат, че правителството се справя повече или по-малко добре по отношение на коронавируса. 22% са на противоположното или дори крайно противоположното мнение. Има и незначителен дял на колебаещи се. Преди близо месец, непосредствено преди извънредното положение, в сондаж на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ с идентичен въпрос, 60% намираха действията на правителството за добри или много добри, 37% бяха на обратното мнение или дори бяха крайно негативно настроени. Десетина дни след въвеждането на извънредното положение пък, друг сондаж на "Галъп" показа вече над 70% ситуационно одобрение за действията на властта. Както разкриха наскоро и данните за десетки страни по света, заразата кара хората да „стискат палци“ на текущата власт в своята страна. Затова и кризата дава ситуационен „бонус“ на правителствата, който в българския случай се допълва и от усещането за сравнително рано взети мерки.

1

Задълбочават се обаче потенциалните социални и икономически проблеми. 22% от запитаните, свидетелстват, че са загубили сериозна част от доходите си. В 14% от случаите се споделя временно спиране на работа, а при 8% работният ден е намален. Респондентите са давали повече от един отговор. 

9% казват, че дори са загубили работа. Това е сериозен ръст спрямо предишните две седмици – в края на март онези, които декларираха, че са загубили работа, бяха 3%, седмица по-късно, бяха 6%. Дори декларациите на респондентите да не са докрай прецизни или да съдържат повече уплаха, близо една десета от пълнолетното население явно намира, че е загубило основен източник на доходи. И тоз дял устойчиво расте в последните седмици, посочват социолозите.

Страхове и очаквания

69% от пълнолетните българи в една или друга степен се страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавирса. Преди месец – непосредствено преди ръста на заразените и началото на извънредните мерки – този дял беше сходен и леко по-нисък: 62%. 27% сега не се боят от вируса, при 38% в средата на март. Има и известен дял, които се колебаят. Очевидно, преди месец обществото още не е осъзнавало възможните размери на заплахата, коментират социолозите.

В същото време обаче 55% у нас днес смятат, че опасността е преувеличена или дори силно преувеличена. 41% пък не мислят така или даже съвсем не мислят така. Останалите се колебаят. Преди въвеждането на извънредното положение обаче онези, които намираха заплахата за преувеличена, бяха много повече от сега – 72%, а на противоположното мнение бяха 27%. Оказва се, че преди разрастването на заразата у нас явно повече хора са я подценявали. Все пак и днес, в разгара на пандемията, по-голям дял остават онези, които я намират за преувеличена.

57% смятат, че след пандемията светът ще се промени сериозно, 37% са на обратното мнение, а останалите се затрудняват да отговорят. 57% вярват, че в утрешния свят основните сили ще проявяват повече сътрудничество. 31% обаче смятат, че ще има повече конфронтация. Все пак, надеждата очевидно надделява.

Ценности

78% заявяват, че са готови дори да жертват някои свои човешки права, ако това ще помогне за справяне със заразата. 20% по-скоро отказват или съвсем отказват такава алтернатива. Точно преди извънредните мерки съотношението беше 83% срещу 16%. По този показател явно ръст във времето няма, даже напротив. Може би животът при ограничено придвижване е направил така, че малко повече хора да стават критични срещу забрани.

Нещо повече: 22% се съгласяват с провокативното твърдение, че демокрацията не е ефективна при тази криза. Делът не е малък, но почти всички останали са „против“. Всичко това означава, че обществото ни остава готово на жертви, но и не губи демократичния си рефлекс, смятат социолозите от Галъп. 

Ползвана е специална панелна методика, която да осигури максимална представителност на данните – в комбинация на телефонно и СМС изследване. Целта на тези сондажи е да се получат бързи хипотези в динамичната среда. Методика: CATI+SMS сред национално представителен панел. 901 респонденти на възраст 18+. Максимална допустима статистическа грешка: ±3.3% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди пълнолетни, постоянно живеещи у нас. 6-7 април.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:59 | 14.09.22 г.
fallback