Коронавирусът стопи надеждите на българите за подобрение на икономиката

COVID-19 стопи надеждата на българите за по-добра икономика до под 10%. Това е един от основните изводи от последното проучване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено между 1 и 9 октомври сред 803 души.

Ако през последните години очакванията икономическото положение да остане същото или да се влоши се движат на нива между 30 и 40%, а очакванията за подобрение – около 15%, то след началото на коронавируса очакванията за влошаване достигнаха над 50% в началото на юли, очакванията да няма промяна пък спаднаха до под една четвърт, а очакванията за подобряване – до под 10%.

През октомври 53,7% от анкетираните очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24% не очакват промяна, а подобряване очакват 7,8%. Има и известен процент колебаещи се. За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г., припомнят от „Галъп“.

g1

По-умерена тревога се отчита по отношение на личните финанси на домакинствата. „Този въпрос по традиция извиква по-малко негативизъм в сравнение с очакванията за икономиката на страната въобще. Когато отговаря за икономиката въобще, респондентът вплита и мнението си за политиката, което е по традиция негативно. А когато отговаря за собственото си домакинство, запитаният обикновено е по-конкретен в отговора“, обясняват социолозите.

При негативни очаквания за собствените финанси, рязко достигащи в последните години 30%, през юли 2020 г. тази граница беше премината, макар и през октомври да има известно „задържане“ на тревогата до 29%. Положителните очаквания са около 11%, което е новост. Неутралните очаквания се колебаят около 40%, а конкретно през октомври са 39,4%.

Като цяло очакванията за финансите на домакинствата засега не са толкова тревожни, обясняват от „Галъп“. Според социолозите това вероятно се дължи и на не толкова резкия ръст на безработица – ако се съди по декларативните данни от ежемесечните изследвания на „Галъп интернешънъл болкан“, които сега показват 5,8%, то безработицата е на по-високи нива на фона на предходни месеци, но на по-ниски – на фона на близки предходни години. От социологическата агенция подчертават, че тепърва следва да се отчитат развитията при новите нива на зараза.

g2

Любопитно е, че обявените днес данни показват, че политическата нестабилност засега не е успяла да задълбочи тревогата. Днес подкрепата за основните формации е останала по-ниска отпреди и е на практика еднаква при БСП и ГЕРБ. Така се е заличил и авансът, който ГЕРБ имаше преди това, коментират от социологическата агенция.

В момента БСП има декларативна подкрепа от 13,5%, а ГЕРБ – от 13%. Расте сумата на отговорите от типа „няма да гласувам“ или „не подкрепям никого“ (до общо 37,6% през този месец).

„Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще. Затова има и търсене за „трети вариант“ – негласуване или извънпарламентарни и нови формации. На това се дължи и високият резултат, а може би дори и продължаващ ръст, на „Има такъв народ“ – до 8,6% от всички имащи право на глас през този месец“, коментират от „Галъп“.

g3