fallback

Проф. Тодор Кантарджиев: COVID ваксината е безопасна

Доказано е, че създадените ваксини действат включително и срещу "британския" вариант

18:01 | 22.01.21 г. 31

COVID ваксината е безопасна. В последните 20 години Европа инвестира извънредно много в безопасността на ваксините и няма да се допусне такава, която ще предизвиква крайни нежелани реакции. Ваксината срещу коронавирус в никакъв случай няма да е вредна, но може да не е много ефективна – например 93%, а не 95%. Може би след две или пет години ще има нужда от реимунизация, но ваксините са безопасни.

Това каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев по време на онлайн лекция на тема: „Ваксини, имунизации: от основните принципи към новите разработки. Ваксини срещу COVID-19“.

Никой в Европа няма да пусне небезопасна ваксина, защото това е фатално и за регулаторните органи, и за правителствата, коментира Кантарджиев. 

Доказано е, че мутациите на коронавируса не пречат на създадените ваксини, те действат включително и срещу „британския“ вариант и това е докладвано на ЕК, обясни специалистът. Той е категоричен, че бързината на създаване на ваксините не е за сметка на тяхната безопасност.

Професорът даде разяснение и за продължителността на имунитета. По думите му ниското ниво на антителата в кръвта няколко месеца след преболедуване или ваксинация не означава, че човек вече не е предпазен.

„Спадът на антителата след имунизация не е болка за умиране, човек остава защитен. Ниското им ниво в кръвта няколко месеца след преболедуване или ваксинация не значи, че вече не си предпазен, напротив предпазен си, защото инкубационният период на коронавируса позволява повторното антигенно дразнене от инфекция да стимулира имунитета на човек в по-големи граници от първичния имунен отговор“, обясни експертът.  И допълни, че идеалният вариант е, когато човек има антитела през целия си живот или поне пет години, както е при дифтерия и тетанус например.

Професорът посочи, че отсега не може да се каже колко точно време ще предпазва ваксината срещу COVID-19, но важното е тя да е качествена. А по думите му ваксината е качествена, когато създава очаквания имунен отговор, осигурява дълготрайна имунна защита, безопасна, стабилна и достъпна. Дългогодишно остава клетъчният имунитет, а не хуморалният, поясни специалистът.

Много малка е вероятността ваксиниран да зарази друг човек. На 100 хиляди души един може да е имал контакт с живия вирус, обясни още специалистът. И допълни, че всеки, който е преболедувал заболяването или се е ваксинирал, има клетъчен имунитет.

Здравният специалист не отрече, че има случаи, в които коронавирусът може да доведе до сърдечно-съдови усложнения при деца, но на един милион заболели това може да се случи при 1-2 деца. Деца, които може да получат сърдечни проблеми, има и при всяка грипна епидемия и са много повече, обясни той. На 3000 болни от грип един прави пневмония или миокардид, обясни професорът.

Важно е да се ваксинират възможно най-много хора, защото това е начинът за изграждане на колективен имунитет, а и начин да се предпазят онези, които не могат да се ваксинират поради наличие на друго сериозно заболяване, обясни професорът. Той посочи, че не е редно да се ваксинират онкоболни, които са на химеотерапия, както и пациенти с автоимунни заболявания, които приемат кортизон – не защото ще им навреди, а защото няма да направят имунен отговор. Кантарджиев препоръча хората с автоимунни заболявания да се съветват с личния си лекар, тъй като е необходим индивидуален подход.

Що се отнася до страничните реакции, професорът цитира изследване в САЩ от декември, според което от един милион ваксинирани 11 души са имали тежки алергични реакции, 50 са били с главоболие, 5 с болка на мястото на убождането, двама с болки в ставите и мускулите. Заключението от изследването е било, че ваксинацията срещу коронавирус е „като имунизацията срещу грип“.

Проф. Кантарджиев обясни разликата между ваксинация и имунизация. Ваксинацията се прави с цел предпазване от дадено заболяване. Целта е да се предизвика имунен отговор у имунизирания, за да се предпази да не заболява. Организмът се подготвя за среща с даден микроб, посочи Кантарджиев.

Имунизацията е, когато у един човек се създаде невъзприемчивост към дадено заболяване. Имунитетът е широко понятие – той може да се придобие чрез ваксиниране, преболедуване на заболяването или чрез т.нар. пасивен имунитет - да внесеш в организма подготвени антитела. Плазмата, която е при коронавируса, е създаване на пасивен имунитет у човека, посочи той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:31 | 13.09.22 г.
fallback