До 2027 г. се планира е-регистър за декларациите на висшите политици

До 2027 г. трябва да бъдат създадени единни електронни регистри за декларациите за имуществото и конфликт на интереси на висшите държавници и на административнонаказателните производства. Предвиждат се и мерки за подобряване на системата за подаване на сигнали за корупция.

Това са част от предложенията, заложени в новата стратегия за борба с корупцията за периода 2021-2027 г.

Документът е публикуван за обсъждане на портала за обществени консултации strategy.bg. Крайният срок за подаване на становища е 26 февруари.

Проектът на стратегията е внесен с подпис от Екатерина Захариева, вицепремиер по правосъдната реформа, и е съгласуван с Националния съвет по антикорупционни политики и другите органи, ангажирани с противодействието на корупцията, вкл. Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен свет, Върховния касационен съд,  Върховната касационна прокуратура, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, Министерство на правосъдието и др.

Стратегията препотвърждава залегналите в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2015 – 2020 г.) принципи на антикорупционната политика – върховенство на закона; утвърждаване на принципите на доброто управление, прозрачност и отчетност в работата на органите и администрацията; гарантиране на правата и законните интереси на гражданите; последователност, систематичност и приемственост при провеждане на държавната политика в областта на превенцията и противодействието на корупцията; участие на заинтересованите страни в процеса на вземане на решения, посочва се в документа.

Предвижда се укрепване на капацитета и повишаване на прозрачността на работата на антикорупционните органи и звена, както и засилване на взаимодействието между институциите, ангажирани в превенцията и противодействието на корупцията, укрепване на международното сътрудничество.

Една от по-конкретните заложени мерки за противодействие на корупцията е създаването на електронна платформа за обмен на информация по декларациите за имуществото на висшите държавници. Платформата ще предоставя и обобщена статистика за декларациите, имуществото и интересите.

Предвижда се и създаване и внедряване на единен регистър на административнонаказателните производства. Все още липсва такава единна, централизирана система, което прави невъзможно проследяването на активността на администрацията и контролната ѝ дейност. Регистърът ще информира съответните звена и за изтичащи срокове по производства. Ще се даде възможност и за електронно подписване на актове. За целта обаче трябва да бъде променен Законът за административните нарушения и наказания.

Друга мярка е изготвяне и приемане на кодекс за етично поведение на лица, заемащи висши публични длъжности в изпълнителната власт.

С цел намаляване на т.нар. „дребна“ корупция – в местните администрации и други институции, се предвижда да се затегнат проверките на декларациите за имущество и конфликт на интереси на служителите там, развитие на електронното правителство с цел ограничаване на човешкия фактор при предоставяне на административни услуги, превенция на корупцията при обществените поръчки, въвеждане на инструменти за насърчаване на почтеността в работата на държавните предприятия.

Планира се и подобряване на системата за подаване на сигнали за корупция. Това ще стане по силата на европейска директива, която трябва да бъде въведена в  цялост в българското законодателство до 17 декември 2023 г., посочва се в документа.

Предвижда се и създаване на нетърпимост към корупцията чрез различни инициативи за граждани и бизнеса, вкл. обучения на ученици.

Корупцията е една от точките, по които България получава най-ожесточени критики както от Европейската комисия (ЕК), така и в различни международни класации, оценки и доклади, например Doing Business на Световната банка, изследването за възприятието на корупцията за Transparency International и др.

Тази седмица Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) съобщи, че България е сред страните с нерешени структурни проблеми, вкл. корупция, за период, по-дълъг от 5 години. В същата група са държави като Турция, Русия, Унгария, Гърция, Азербайджан и други.