Защо изостава дигиталната трансформация в здравния сектор у нас?

Секторът на здравеопазването в България изостава и то не само с дигиталните инициативи по електронизацията на системата, а и със събирането на данните и предотвратяването на изтичането на информация. Необходим е ясен план и стъпки към него, които да се следват при строго спазване на правила за прозрачност. Това коментира като лична оценка д-р Али Пирзада, директор Ernst & Young България, Н. Македония, Албания и Косово, в рамките на дискусия „Дигитална трансформация в обслужването на здравните потребности на българските пациенти“ на „Капитал“.

Основните теми на форума бяха фокусирани върху стратегията на държавата за въвеждане на електронното здравеопазване, е-рецептата и възможностите пред здравните специалисти и пациентите, които се разкриват чрез електронното здравеопазване.

Али Пирзада посочи, че електронното здравеопазване е приоритет за целия Европейски съюз, защото в последните десет години се вижда, че събиране и обработка на данни води до по-лесна комуникация между пациенти, специалисти, лекари, фармацевти. А пандемията показа с още по-голяма сила, че е необходимо всяко правителство да има висококачествено събрани данни и бърза възможност за реакция.

На европейско ниво до две години ще бъдат инвестирани средства в допълнителни платформи, посочи още Пирзада – телемедицина и употреба на иновативни устройства за по-лесна диагностика, използване на изкуствен интелект.

Що се отнася до внедряването на електронната рецепта у нас, която би трябвало да работи в пълнота от май, специалистът отбеляза, че стъпките са в началото и има много предизвикателства, които са заложени и предстоят. Той посочи някои рискове към момента, а именно – недостатъчни и непълно събрани данни, на които не може да се разчита, свръхостарели наръчници за лечение. 

Експертът коментира, че на държавно ниво здравният сектор в България работи бавно. Не е видимо за обществото наличието на план с ясно очертани стъпки, който да води към дигитална трансформация, така че хората да знаят какво ще се случи например през следващите пет години. По думите му е наложително цялата държавна администрация да бъде обучена как да реагира. Разминаването между инициативите на частния сектор и държавните мерки е огромно, коментира д-р Али Пирзада.

Непременно трябва да се акцентира върху съхранението на личните данни, сигурността на достъпа, обработката им, посочи още той. И препоръча няколко стъпки в подкрепа на ускорено внедряване на електронното здравеопазване - прозрачен план за координиране на национално и европейско ниво, оценка на пропуските и на инвестициите, които трябва да бъдат направени, контрол върху разходите.

Темата за електронното здравеопазване е на дневен ред в България вече много години, а едва в последно време бяха направени конкретни стъпки, които трябва да догонват, коментира проф. д-р Николай Габровски, председател на Българското дружество по неврохирургия.

"Трябва да има ясен план накъде да се върви, защото това е пътят да разполагаме с по-ефективна, съвременна здравна система – чрез електронизация, прозрачност и контрол", каза той. И отбеляза, че пандемията даде тласък за развитие в тази посока. Той акцентира върху цифровата инфраструктура, която да обедини всички компоненти на електронната система.

Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), отбеляза, че темата за дигитализацията и преминаването към е-здравеопазване присъства неизменно във всяка една от предизборните платформи на партиите на предстоящите избори. В тази връзка той коментира, че политическа воля за е-здравеопазване има, но въпросът е в конкретните стъпки, които трябва да се направят в следващите години.

"В момента българското здравеопазване е доминантно хартиено и в пандемията недостатъците му светнаха, което ускори процеса на въвеждане на електронните елементи", посочи Денев. Той отбеляза, че първият принос на дигиталната система би бил как пациентът с минимален досег със системата да получи лечение, без да се налага да разнася документи по различни институции. Важно е и медицинските данни на пациентите да „излязат“ от кашоните и да бъдат анализирани. Хубаво е, че вече всеки пациент има достъп до електронното си медицинско досие, но е нужно данните да бъдат натрупани като основа за насочване на здравеопазването в правилната посока, смята той.

Денев обобщи, че всеобхватната дигитализация на българското здравеопазване ще даде възможност да преминем от система, базирана на заплащане на терапии, към фокус върху мотивиране на изпълнителите и ползите за пациента.

Формулирането на план за дигитализация на здравеопазването е само първата стъпка, нужно е сътрудничество от страна на правителството за обединяване на знанията, така че планът да „оживее“. Необходими са и силни мерки за прилагането на заложените стъпки, посочи в заключение д-р Али Пирзада, директор Ernst & Young България.