fallback

„Галъп“: Седем партии влизат в новия парламент

Изборната активност може да варира в много нестабилни параметри, посочи Първан Симеонов

10:18 | 02.04.21 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Седем партии влизат в новия парламент, ако изборите бяха днес - това показва проучване на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на Българското национално радио. На базата на резултатите могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон около интервала между 2,6 и 2,9 милиона души. Изследването, проведено за БНР в периода 24-31 март, е сред 1013 пълнолетни българи и показва структурата на електоралните нагласи.

Декларативната активност на база реално пребиваващи в страната гласоподаватели е 50%, но според официалните списъци тя се очаква да е чувствително по-ниска - например, в диапазон по-близък до 40%. Прогнозите за активност обаче са изключително трудни и не са изключени сериозни колебания извън тези граници. Минимален дял от гласувалите се очаква да отбележат „Не подкрепям никого“.

Гласовете, подадени за партии, коалиции и кандидати, ако изборите бяха днес, показват, че за ГЕРБ и СДС биха гласували 28,2%, за БСП - 20,8%.

След проучването на „Галъп“ в последните дни на кампанията, социолозите очакват, че зад „Има такъв народ“ ще застанат 12,9%, а за ДПС – 12,7%. На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на третото място – всичко зависи от различните типове мобилизация при двете партии.

Прогнозите за „Демократична България“ са за нея да гласуват 6,1%, за формацията „Изправи се! Мутри вън!“ - 5,2% и ВМРО - 4,4%, като резултатите на двете формации са близо помежду си, а не са и далеч от потенциалния ръб. Изгледите на тези формации зависят изцяло от последните дни и даже последните часове, както и от величината на бариерата и степента на „твърдост“ не електоратите.

Това се седемте формации, които биха били в парламента, ако изборите са сега, посочват от „Галъп“.

Социолозите обаче допускат, че в последните дни и часове могат да настъпят промени. Например, коалицията Воля-НФСБ е с 3% и ще се надява на евентуално по-ниска бариера и предвидим вот.

С 1,6% е „Възраждане“, с 1,4% – АБВ, с 1,3% е формацията на Цветан Цветанов, с 0,6% е „Атака“ и т.н. За други партии вероятно ще гласуват 1,8%. 

"Големият въпрос е каква обществена поръчка ще даде българският народ на своя политически елит", заяви по БНР изпълнителният директор на „Галъп“ Първан Симеонов. "Дали поръчка за предвидимост, или поръчка за промяна, дали поръчка после да се състави някакво правителство, криво-ляво, или поръчка да се ходи на нови избори. Следизборната кампания ще е по-интересна от предизборната“.

Той не изключва напрежение в самия изборен ден, включително протести, заради изнервената обстановка.

„Кампанията ни се струва вяла, защото не можем да я отличим от общия изборен фон, в който живеем от лятото насам, смята изпълнителният директор на „Галъп“. - Не ми се вярва тези избори да са грандиозно по-различни на тема честност от всякакви други избори. Национални избори по този начин трудно се крадат и обръщат. На местни избори е друго, защото там по-малки масиви гласове могат да повлияят.“

В анализа си Първан Симеонов подчертава, че коронавирусът направи така, че в началото на кампанията имаше дори по-бодри очаквания за активност.

„Сега изборите попадат в най-високите точки или в платото, както говорят от Щаба, на случаите. Няма как да преценим точно каква ще е активността. Тя може да варира в много нестабилни параметри, много стабилно да варира“, отбелязва социологът.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 08:41 | 14.09.22 г.
fallback