fallback

Анализ: „Борисов 3“ е управлявал пандемията политически, а не медицински

Предишната власт не е имала визия и стратегия, мерките са били половинчати, непоследователни и ненавременни, сочи анализът на здравното министерство

13:31 | 01.07.21 г. 12
Автор - снимка
Редактор

Управлението на пандемията от правителството на „Борисов 3“ е било по-скоро политическо, отколкото медицинско. Не е имало визия и стратегическо планиране за преодоляване на COVID пандемията, липсва концепция, вижда се половинчатост и непоследователност на мерките, в някои случаи политическата логика е взела превес пред медицинската логика.

Това са основните изводи от анализа на дейностите, свързани със здравното обслужване на населението от началото на пандемията до края на май.

В края на май служебният министър на здравеопазването Стойчо Кацаров разпореди да се изготви анализ на управлението на пандемията от „Борисов 3“. Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) извърши анализ на дейностите, свързани със здравното обслужване на населението в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията, причинена от коронавируса.

НЦОЗА трябваше да определи преките и косвени причини за големия брой починали хора, както и да оцени въздействието на разпространението на  COVID-19 върху регистрираната смъртност. 

Като пример за политически подход авторите на анализа посочват превеса на корпоративни интереси, несвързани с медицински показатели при налагането на ограничителни мерки. Например - затварят се учебни заведения, но се оставят да работят игрални зали. Или пък провежда се футболна среща и то в първия голям пик на пандемията, което не отговаря на медицинската логика, посочи доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве.

„Всички математически прогнози от лятото на миналата година не повлияха на властите, че трябва да се затегнат мерките, за да се предотврати пика на заболели през есента на 2020 година. Мерките винаги следват събитията, те не ги предотвратяват. В този смисъл са политически решенията“, обясни Хинков.

Заповедите, които валяха всеки ден, почти денонощно, от бившия кабинет „Борисов 3“, са следвали политико-популистка целесъобразност, а не медицинската наука на най-високо ниво, отчита анализът. Доц. Христо Хинков представи и конкретни примери за подобни мерки. „Най-неудачното решение е равномерното разпределение на легла за болни за коронавирус в цялата болнична мрежа. На практика всички здравни работници се заразиха заради това решение. На този етап считаме, че това е една от причините за масовото заразяване и за смъртността на това болно население", заяви доц. Хинков.

Здравната система е била неподготвена, властите са реагирали след събитията, мерките са закъснели, включително и финансирането по отношение на Covid-пандемията, отчетоха авторите на анализа. Изводите са, че системата се е оказала неподготвена, здравните власти са опитвали да реагират, но са следвали събитията. Времето от март до септември не е усвоено правилно за подготовка за нов пик на заразените. „Нищо не е направено за този период, направено е много по-късно. В част от областите поради първоначална ниска осигуреност на легла се стига до ситуация, при която на почти половината налични легла се лекуват болни от COVID. Което значи, че други болни няма”, обясни доц. Хинков.

Властите не са успели да реагират адекватно и по отношение на тестовете за населението. В началото лабораториите са твърде малко, при втората вълна броят на PCR тестовете, които се правят, се увеличава. Това е важен показател, защото липсата на изследвания дава неясна картина и не може да даде основа за управленски решения, основани на доказателства. Лабораториите се увеличават плавно”, посочи доц. Хинков.  

Що се отнася до анализа на правителствените решения, изводът е, че стратегията на предходното правителство е била да затваря, без да се мисли как другите болни, различни от инфектирани с Covid, ще се лекуват.

От икономическа гледна точка не става ясно защо едни сектори са били облагодетелствани за сметка на други. Вижда се, че не са предприети съществени мерки за укрепване на болничната база, няма сериозно финансиране почти до края на 2020 година. Самият национален план за противодействие на пандемията също е приет едва в края на годината.

Отделно – сформираният тогава Национален оперативен щаб не е бил адекватен на задачите, които трябва да изпълнява, най-малкото поради липсата на подходящи експерти. Щабът е свършил много работа, но тя не е била достатъчно ефективна заради недостатъчния брой специалисти като вирусолози и епидемиолози.

На трето място по смъртност от COVID в ЕС

В България 166 050 души общо са починали от коронавирус. 78% от всички починали са между 60 и 89 години, това е и рисковата група. България е на 21-во място в Европа по заболяемост, като пред нас се нареждат страни като Чехия, Словакия и Словения. По отношение на смъртността страната ни е на трето място. Смъртността от COVID е 123,4% на 100 хиляди души.

За това има три хипотези - първата е, че има уникален фактор, втората е, че здравната система се е справила лошо, което е най-вероятно. Третото обяснение е, че голяма група от хора не се е регистрирала като заразена и са починали в дома си.

Всеки трети хоспитализиран за периода е бил заразен с COVID-19. Най-много заразени и хоспитализирани са регистрирани в София, Бургас и Варна. В същото време материалната база в някои болници е под средната. За периода са намалели вторичните и профилактичните прегледи. Драстично са намалели и броят на пациенти, които се наблюдават от диспансери.

Причините за високата смъртност от коронавирус

Според анализа на Националния център по обществено здраве причините за високата смъртност от коронавирус се свеждат до три. На първо място България има много болно население, много хора с хронични заболявания, основно сърдечно-съдови, които са водещи от години за смъртността у нас, а COVID атакува агресивно сърдечно-съдовата система. Наред с това влязохме в пандемията с нереформирана система, която не може да отговори на нуждите, посочи Хинков. И на следващо място е лошото управление, без визия, без ясна комуникация на риска с обществото. Тук се включват неадекватни решения и на Националния оперативен щаб и на правителството, пропуснатото време за подготовка от май до септември миналата година, късното финансиране на системата, политически, а не експертни решения.

Хората с хронични заболявания са били най-голямата жертва на пандемията от коронавируса, констатира анализът. Основен извод е, че по време на COVID кризата именно тези хора са оставени на заден план.

Здравният министър Стойчо Кацаров обяви, че другата седмица ще има конкретни предложения за реформи, които при нова евентуална вълна на коронавируса през есента да предотвратят високата смъртност. В понеделник ще бъде представен нов план за противодействие на епидемията до края на годината.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:34 | 14.09.22 г.
fallback