Вървим ли към президентска република след парламентарния хаос?

Този, който тръгне към идеята за президентска република, ще бъде обвинен, че иска да концентрира власт. Това коментира пред БНР доц. Александър Христов от Центъра за анализи и кризисни комуникации.

Той посочи, че всеки проблем на парламентаризма повдига темата за президентска република, но това е в полето на говоренето и едва ли може да се превърне в някакви действия.

Експертът по комуникации нарече дебатите в 46-ото НС изключително слаби като съдържание. „Имаме чувството, че напоследък политиците говорят на шльокавица“, каза той.

Традиционно президентските избори привличат повече избиратели, затова и вероятно изборите бяха насрочени 2 в 1, каза Александър Христов. По думите му ако вотът не беше 2 в 1, избирателната активност за парламент щеше да е доста ниска.

Румен Радев влиза в надпреварата с една обиколка напред, с достатъчно добра преднина. Който и да се изправи срещу него, ще му е трудно да спечели изборите, смята Христов.

Останалите политически сили по думите му трябва не само да извадят добри кандидати, но и да ги комуникират достатъчно добре.

Виждаме напоследък, че какъвто и нов кандидат да бъде представен, той много бързо може да бъде „оглозган“ от общественото мнение, може би затова политическите сили отлагат и търсят подходящи кандидати, отбеляза още Александър Христов. Той определи слуховете за кандидатурата на  Петър Стоянов като  „фишек“, „отклоняване на вниманието“ и опит за енергизиране на обществото.

Според него БСП няма друг приемлив ход, освен да подкрепи Радев, въпреки че около него се говори за пропрезидентска партия.

Запитан възможна ли е коалиция ГЕРБ – ДПС – БСП той коментира: нищо чудно, защото партиите на протеста не успяха да се разберат заради „твърдоглавието на сценаристите“.

Относно евентуалния политически проект на т.нар. "харвардски отличници" в служебния кабинет – министрите Кирил Петков и Асен Василев, доц. Христов каза: „Те в момента са посипани малко със звезден прах, а такава ситуация е бомба със закъснител. Капитализацията на един такъв имидж в политически проект е доста несигурна“.

Сигурно е обаче, че двамата биха отнели гласове и от ДБ, и от ИТН, и от БСП, каза Александър Христов.

Политологът  доц. Даниел Смилов не изключва възможността за съвместни действия между министри от служебния кабинет и ДБ, което ще доведе до реализирането на по-голямо дясно.

При друг вариант – отделен проект на министрите Петков и Василев, според него доста зависи как ще уредят отношенията си с ДБ. Ако тези две формации влязат в конкуренция, може да се стигне до неоптимален резултат, подобно на разделението на демократичната общност през 2017 г.

„Този парламент не успя да изпълни основната си задача – да състави правителство, но демокрацията е процес на учене“, коментира вчера Смилов пред националното радио. Като позитиви той посочи промените в Закона за бюджета и осъвременяването на пенсиите.

Визията на ИТН за управление на малцинството, стъпило на плаващи мнозинства, е неработеща. Това е препъникамъкът, който направи невъзможно съставянето на правителство в последните два парламента, посочи доц. Смилов.