Сметната палата: България изостава с управлението на отпадъците

Отпадъците в България все още не се оползотворяват достатъчно, а управлението им създава риск за природата и човешкото здраве. Това твърди Сметната палата след одит на управлението на отпадъците от пластмаса за периода 2017 - 2019 г.

През 2018 г. са оползотворени само 25 на сто от предадените отпадъци за третиране, а са обезвредени 75 на сто. През 2017 г. са оползотворени 28 на сто, а са обезвредени 71 на сто. 

България все още е с едно от най-високите за ЕС равнища на депониране (складиране) на отпадъци - 70 на сто през 2016 г. и 62 на сто през 2017 г., в сравнение със средното равнище за ЕС от около 24 на сто. 

У нас през 2017 г. са образувани 3 млн. тона битови отпадъци, 185 хил. тона опасни и около 17 млн. тона неопасни отпадъци. През 2018 г. битовите отпадъци са около 2,9 млн. тона, опасните – 281 хил. тона, а неопасните – 19 млн. тона.

Мерките по третирането на отпадъците, в т. ч. от пластмаса, са насочени предимно към образуваните отпадъци при излизането им от употреба и по-малко към предотвратяване на образуването им - това намалява ефективността на провежданата политика, казват одиторите.

Не е достигната националната цел от 40 на сто за рециклиране на битовите отпадъци, заложена в законодателството. Има дори намаление на рециклирането с 3 на сто през 2018 г. в сравнение с 2017 г. - до 31,50 на сто. Равнището на  рециклирането на битови отпадъци у нас е значително по-ниско от средното за ЕС – 46 на сто.

През 2018 г. в страната са образувани 131 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, а през 2017 г. - 120 хил. тона. Всички организации по оползотворяване превишават нормативно заложените цели за рециклиране на отпадъците от опаковки от пластмаса.

Липсва нормативно изискване за регистрация на фирмите, които пускат на пазара опаковани стоки. От Министерството на околната среда и водите са предприети действия в тази посока.

Известните в публичното пространство случаи на незаконен внос на отпадъци, нерегламентирани сметища и нерегламентирано изгаряне на отпадъци показват, че са налице пропуски, коментират от Сметната палата.

Приети са национални стратегически документи с цели и мерки до 2020 г. и Национален план за управление на отпадъците 2014-2020 г. Националното законодателство е хармонизирано с европейското до 2017 г., има закъснение обаче при транспониране на новите изисквания на евродирективи, отнасящи се до отпадъците.

Пропуснат е срокът 5 юли 2020 г. за въвеждането им, но благодарение на одита на Сметната палата процесът все пак приключва през март 2021 г.

Не е приета предвидената в Закона за управление на отпадъците наредба, отнасяща се до площадките за съхраняване или третиране, както и за изграждане и експлоатация на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. Отпадъците от пластмаса не се разглеждат като самостоятелен поток, а като съпътстваща част от всеки специфичен поток отпадъци – битови, строителни, производствени или масово разпространени отпадъци.

Предприетите мерки за подобряване на разделното събиране на отпадъците, в т.ч. и от пластмаса, са насочени предимно за подпомагане на общинските администрации и ползвателите на обществени обекти при изпълнение на задължението им за разделно събиране. Необходими са активни действия за мотивиране на масово участие на гражданите и обществото в системите за разделното събиране на отпадъци.

Национална информационна система за отпадъците не е изградена напълно.

Сметната палата е дала седем препоръки на министъра на околната среда и водите, които да се изпълнят в срок до 30.06.2022 г.