fallback

Пандемията не е задушила патентната активност в България

Иновациите по света се възстановяват след първоначалния шок от Covid, най-силният ръст идва от китайски компании

15:43 | 15.04.22 г.
Автор - снимка
Редактор

Въпреки пандемията в България се наблюдава висока патентна активност през последните години.

"Пандемията не пречупи изобретателския дух на българите. Няма как да се изгуби изобретателството, то е в природата ни, много изобретения със световна значимост са направени именно от български учени", казва в интервю за БТА председателят на Патентното ведомство проф. д-р Владя Борисова.

През първата пандемична година - 2020 г., патентната заявителска активност у нас е била доста по-висока, отколкото през 2021 г. Заявките за изобретения през 2020 г. са били 246, а през миналата година - 171. Високата патентна активност е предпоставка България да премине от фазата на плах иноватор в следващия етап - развиващ се иноватор, коментира Борисова.

Тя изтъква, че се забелязва повишена заявителска активност през последните три години при заявките за марки: общо 11 517, от които са регистрирани 10 568. Тази тенденция говори и за увеличаване на осведомеността сред бизнеса за значението на индустриалната собственост за генериране на добавена стойност. Доказателство за това са и почти двойно увеличените опозиционни производства по повод придобиването на права върху търговски марки за защита на икономическите интереси.

Ейдън Кендрик, главен бизнес анализатор на Европейското патентно ведомство, съобщи наскоро, че на фона на нивата на глобална несигурност преди 12 месеца, заявките за патент до европейската институция през 2021 г. са се увеличили с 4,5% до доста над 188 хил. - ниво, което по думите му поставя нов рекорд.

Заявките за европейски патент, подадени през Българско патентно ведомство, са били 18 за 2020 г. и 14 за 2021 г. Международните заявки, подадени през Българско патентно ведомство по реда на Договора за патентно коопериране, са 43 за 2020 г. и 34 за 2021 г.

Тенденциите при заявленията за патенти за изобретения в областите на техниката, по които се води статистика, са обобщени в три направления - "химия, фармация и биотехнологии",  "електротехника, електроника" и "машиностроене", и са сравнително сходни, коментира председателят на Патентното ведомство.

През 2021 г. най-голяма заявителска активност се отчита в направлението "електротехника и електроника" с дял на заявките от 51%, следвани с 27% от "химия, фармация и биотехнолии" и 22% от "машиностроенето".

Заявените в Патентното ведомство за регистрация на полезни модели са били най-много през 2020 г. - 428 заявки, през 2019 г. техният брой е бил 306, докато за минала година те са били само 154, каза председателят на Патентното ведомство. Тя уточни, че това са данни само за юридическите лица, защото приоритетно те проявяват интерес към регистрация на полезни модели, най-вече заради участие по различни оперативни програми, където за кандидатстване се изисква свидетелство за такава регистрация. Дори да се добавят и заявките от физическите лица, където Патентно ведомство отчита тенденция за намаляване през 2021 г., то то не е драстично, като миналата година са били 222 броя, докато през 2020 г. - 542, а през 2019 г. - 454.

Марките са най-предпочитаният обект за патенти, защото по своята същност притежават маркетингов характер. Процедурата по тяхната регистрация е сравнително лесна и общо за трите години - 2019, 2020 и 2022 г., са подадени 11 517 заявки за марки. От тях са регистрирани 10 568, като разпределено по години стойностите приблизително са еднакви, коментира председателят на Патентното ведомство. Съответно, през 2019 г. са регистрирани 3467 марки, през 2020 г. – 3468, а през 2021 г. – 3633. Тази тенденция показва доминиране на сектора на услугите в страната, коментира председателят на Патентното ведомство.

Друг обект на индустриална собственост със сходно маркетингово значение е промишленият дизайн. Заявителската активност за последните три години показва повишаване на интереса към този обект. През 2020 г. броят на националните заявки за промишлен дизайн е бил 139, докато през 2021 г. се отчита минимален спад до 121.

Патентите по света

Заявките за патенти от повечето части на света през 2021 г. са се увеличили в сравнение с 2020 г. Това показва, че иновациите се възстановяват след първоначалния шок от пандемията, коментират от Европейската патентна организация. Най-силният ръст е от компаниите в Китай, където заявките са се увеличили четири пъти за едно десетилетие.

Европейските компании са подали най-голям дял от заявленията - около 44 на сто, като начело са Германия, Франция и Швейцария. Кандидатите от САЩ са допринесли с 25 на сто. За първи път техният дял е изпреварен от този от Япония, Южна Корея и Китай, движен главно от китайски заявители, които са увеличили собствения си дял от 7% на 9% миналата година.

Изглежда, че европейската индустрия се връща към растеж с голямо увеличение на заявките за патенти от компании в скандинавските страни, Испания и Италия. По-скромен растеж се наблюдава от компании, базирани в други водещи европейски икономики като Швейцария, Белгия и Холандия. Германия също се върна към растеж, но само малко, коментират от Европейската патентна организация.

Бумът на дигиталните технологии продължава през 2021 г.

Заявките в областта на цифровите комуникации са 15 400, изпреварвайки медицинската технология с по-малко от 100 заявки. Компютърните технологии са били на трето място с над 14 500 заявки. Като цяло областите, свързани с ИКТ, сега представляват над 31 на сто от всички заявления към Европейската патентна организация с ръст от над 9 на сто за цифровите комуникации и компютърните технологии. Свързаните области на аудио-визуалните технологии и полупроводниците бележат ръст от над 20 на сто.

Сред най-големите кандидати за европейски патенти четири от първите десет компании са европейски. Към тях се присъединява Sony от Япония; Qualcomm и Raytheon Technologies от САЩ; LG и Samsung от Южна Корея; Huawei от Китай, които са на челно място, както и през 2019 г.

България на картата на реформите в европейската патентна система

Въвеждането на патента с единно действие и Единния патентен съд ще бъде най-значимата реформа на европейската патентна система от близо 50 години, посочват от Европейската патентна организация.

Пакетът за единен патент има за цел да ще осигури по-добра стойност с намалена сложност и да улесни достъпа до патентна защита за малките и средните предприятия, университети и публични изследователски институции.

Председателят на българското патентно ведомство съобщи, че тази година се очаква да заработи Единният патентен съд. Преди това държавите от ЕС трябва да приемат актуализиран заради Brexit текст в Споразумението относно единния патентен съд и Протокола към него. В момента тече национална процедура по ратификация на текста.

Съдиите се подбират на квотен принцип според активността в патентните дела и България вече е предложила свой кандидат, който се надяваме да встъпи в длъжност в Единния патентен съд след провеждане на съответната процедура по подбор, каза проф. д-р Владя Борисова.

Ползите на българския бизнес от създаването на този орган се очаква да са големи, защото всички производства по нарушаване на права върху европейски патенти за изобретения ще се разглеждат от специализиран съд. В България няма такъв специализиран съд, дори няма специализирано отделение, което да се занимава с въпросите на индустриалната собственост, да не говорим с патентно право, коментира проф. д-р Владя Борисова и допълни, че от тази гледна точка според нея това е крачка напред в полза на икономическото развитие на страната ни и на ЕС. Създаването на Единния патентен съд ще доведе и до унифициране на националните практики, което ще улесни режима по патентоване, допълни тя.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:39 | 14.09.22 г.
fallback