fallback

Средният размер на задълженията у нас е достигнал 1000 лв. към края на юни

Българите обаче са започнали да плащат по-редовно вноските по задълженията си през тази година, отчете Асоциацията за управление на вземания

15:45 | 19.07.22 г.

Средният размер на задълженията на българите през първите шест месеца на годината нараства, достигайки около 1000 лв. към края на юни, а основната причина за това е поевтиняването на парите. За сравнение, по същото време на миналата година той е бил 995 лв. в началото на годината, отчитат от Асоциацията за управление на вземания в България. От асоциацията припомнят, че през 2020 г. средният размер възлиза на 792 лв., а през 2019 година – 767 лв.

В същото време обаче българите са започнали да плащат по-редовно вноските по задълженията си през тази година. Затова свидетелства ръстът на плащаемостта, т.е. дела на събраните задължения към общата сума обработвани вземания, от 15% за първите шест месеца на годината спрямо същия период на 2021 г. Потребителите покриват вноските по задълженията си съвестно въпреки растящата инфлация и неустойчивата икономическа ситуация в глобален план.

„През януари вече отчетохме подобряване на плащаемостта на годишна база, но това, че тенденцията продължава, е много добра новина. Потребителите все по-ясно разбират, че непокриването на вноските не е разумно решение и за тях самите е добре да имат по-малко задължения, особено на прага на трудната зима, която повечето прогнози чертаят”, посочи Райна Миткова, председател на Асоциацията за управление на вземания.

Тя съобщи, че за половин година с около 50 хиляди намалява и броят на случаите, в които не се спазва срокът за покриване на задълженията. Към юни те са около 829 хиляди при 881 120 за миналата година. За сравнение, през 2020 година са били 936 342, а през 2019 г. – над 1,084 млн. случая.

Банките остават най-големият кредитор, следвани от небанковите финансови институции и телекомите. С най-малък дял са лизинговите компании, комуналните услуги и застраховките.

„Картината на потребителските кредити към средата на годината е интересна и ни дава полезна информация за поведението на клиентите. Оказва се, че най-големият дял от хората в просрочие са под 30 години. Това е по-скоро позитивен тренд, тъй като младите хора традиционно са по-неразумни и имат склонността да искат всичко и веднага. Притеснително е, когато делът на хората на средна и на над средна възраст започне да расте. Това би било знак, че те са в реална невъзможност да плащат, затова е важно да сме много внимателни в разходите си през тази година”, казва Райна Миткова.

По данни на Асоциацията най-задлъжнели са мъжете под 30 години от Пловдив и София, както и Благоевград и Велико Търново.

В Русе и Враца усвояват най-малко кредитни продукти. Разбивка на стоковите кредити пък сочи, че с тях клиентите най-често си купуват мобилни телефони, компютри, телевизори и друга бяла техника. Не се отчита съществен дял на потребители, които теглят кредит за почивка.

„Въпреки инфлацията и общата несигурност можем да обобщим, че картината на пазара на просрочия е по-скоро стабилна. Това е изключително важно именно сега, когато финансистите предвиждаме увеличение на лихвите по кредити, увеличение на инфлацията и потенциално задълбочаване на финансовите проблеми. Съветваме потребителите да бъдат изключително внимателни и добре да пресмятат разходите си”, коментира Лилия Димитрова, заместник-председател на Асоциацията за управление на вземания

Съветите на експерта са винаги да има заделена буферна сума, достатъчна да покрие разходите на домакинството поне шест месеца напред. Списък на разходите може да елиминира ненужните или тези, които не са належащи. Предоговаряне на кредита и съгласие за фиксирана лихва за няколко години, както и намаление на месечните вноски също са варианти срещу задлъжнялостта.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:40 | 14.09.22 г.
fallback