Ръстът на спестяванията в банките у нас се забави през юни

Спестяванията в банките в България в края на юни са достигнали 106,056 млрд. лв., забавяйки годишния си ръст до 9,6% (от 9,7% годишно повишение през май), показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Сумата възлиза на 68,6% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Централната банка отчита, че паричното предлагане в България през миналия месец достига 130,802 млрд. лв. и се увеличава на годишна база с 10,3%, при същия темп на годишно нарастване през май, годишен ръст от 10,8% през април и 10,7% през март.

Най-бързоликвидният компонент на паричното предлагане – т. нар. „тесни пари“ (М1), който включва парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата, през миналия месец се увеличава със 17,4% на годишна база (спрямо 17,8% годишен ръст през май).

В централната банка отчитат, че спестяванията на фирмите са 34,809 млрд. лева и в сравнение с юни 2021 г. те се увеличават с 18,6% (след 16% годишно повишение през май).

Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 0,6% на годишна база (19,2% годишно повишение през май 2022 г.) и в края на миналия месец достигат 3,606 млрд. лв.

Спестяванията на домакинства и фирмите, които ги обслужват, са 67,640 млрд. лв. и растат с 6% спрямо същия месец на 2021 г. (6,2% годишен ръст през май).
 

По данни на БНБ нетните вътрешни активи в края на юни са 82,642 млрд. лева и за една година се увеличават с 15,9% (15,3% годишно повишение през май 2022 г.). В края на миналия месец основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 82,540 млрд. лв. и нараства спрямо юни 2021 г. с 14,6% (13,8% годишно увеличение през май). През юни вземанията от неправителствения сектор се увеличават с 12,5%, като достигат 78,137 млрд. лв. (11,2% годишно увеличение през май 2022 г.).

В края на юни кредитите за бизнеса и домакинствата са 75,856 млрд. лв. при 74,590 млрд. лв. към май. През юни те се увеличават на годишна база с 12,6% (11,2% годишно повишение през май).

Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 244,7 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 244,8 млн. лв. (в т. ч. 11.1 млн. лв. през юни), а обратно изкупените кредити – 0,1 млн. лв. (през юни няма обратно изкупени кредити).

В БНБ изчисляват, че заемите за бизнеса нарастват с 10,6% на годишна база през юни (8,5% годишно повишение през май) и в края на миналия месец достигат 39,312 млрд. лв. (25,4% от БВП).

Кредитите за домакинства са 31,111 млрд. лв. и за една година се увеличават с 14,7%, при 14,5% годишно повишение през май.

В края на миналия месец жилищните кредити са 15,150 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 18,2%, докато през май годишното увеличение беше 18,3%.

Потребителските кредити възлизат на 14,388 млрд. лв. и за една година се увеличават с 13% (12,3% годишно повишение през май тази година).

В централната банка пресмятат, че на годишна база другите кредити намаляват с 2,4% (3,9% годишно понижение през май), като достигат 376,5 млн. лева.

Кредитите за Работодатели и самонаети лица се увеличават с 3,8% на годишна база през юни до 400,7 млн. лева, при 4,1% годишно повишение през май.

Заемите, предоставени на финансови предприятия, са 5,434 млрд. лв. и на годишна база се увеличават с 15,3% (13,3% годишно повишение през май).
 

Нетните чуждестранни активи в края на юни са 71,968 млрд. лв., докато към 31 май бяха 71,959 млрд. лв. Те нарастват с 2,3% в сравнение с юни (2,8% годишно повишение през май).

Чуждестранните активи се увеличават с 9,7% и достигат 87,153 млрд. лева (9,3% годишен ръст през май).

Чуждестранните пасиви са 15,185 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 67,7% (60% годишно повишение през май).