„Грешки и пропуски“ е най-важната графа в платежния баланс на България

„Грешки и пропуски“ се превръща в най-важната графа на платежния баланс на България, като тя е положителна в размер на 542,9 млн. евро през април 2012 г. и носи общ положителен баланс от 182,4 млн. евро за месеца.

Тя тотално неутрализира отрицателните салда по текущата сметка (за 158,7 млн. евро) и по финансовата сметка (за 201,7 млн. евро). Капиталовата сметка е с нулево салдо през април.

Статия „Грешки и пропуски“ се изчислява на база разликата между резервните пари в БНБ и данните за текущата, финансовата и капиталовите сметки.

Ситуацията през април е, че парите в БНБ се увеличават, докато текущата и финансовата сметка са отрицателни. Именно статията „Грешки и пропуски“ прави връзката между истината (резервните пари в БНБ) и статистическите данни (за внос, износ, туризъм, парични трансфери и други).

В изчислените към края на месеца резервни пари на БНБ не се включват измененията, дължащи се на курсови и ценови разлики и тези, свързани със създаването на резервни активи (монетаризация/демонетаризация на злато, разпределение на СПТ) и рекласификации.

Оказва се, че данните за текущата и финансовата сметка са грешни. Това е така от началото на 2012 г. до 30 април 2012 г., като статия „Грешки и пропуски“ е положителна в размер на 1,07 млрд. евро и носи положителен общ платежен баланс от 6,8 млн. евро, като с толкова се увеличават резервните активи на БНБ.

Подобна е и картината за последните 12 месеца до 30 април 2012 г., за които статия „Грешки и пропуски“ е 1,35 млрд. евро и формира положителен платежен баланс (прираст на резервните активи на БНБ) с 1,09 млрд. евро.

Пример защо данните за Текущата сметка са грешни е например графа „Услуги“ в нея и по точно приходите и разходите за пътувания.

БНБ и НСИ не знаят колко пари ще похарчи български турист в Италия или руски на посещение в България. Затова се прилагат статистически методи, подобни на тези за определяне на командировъчните при пътуване в различни страни. Например приема се, че руски турист оставя по 50 лв. на ден в България, а македонски - по 30. Или че българин в Италия ще харчи по 100 лв. на ден, а българин на посещение в Япония ще харчи по 200 лв. на ден.

Също така статистиката не може да "хване" паричните трансфери към България от българи, живеещи и работещи в чужбина, когато не са изпратени чрез банка и компания за парични трансфери.

Т. нар. сив сектор, за който се твърди, че в България има 25-30% дял икономиката, включва международни операции, които няма как да бъдат обхванати от статистиката.

Какво показва статистиката за текущата и финансовата сметка. Част от текущата сметка е търговският дефицит, който се увеличава със 70% на годишна база до 395,4 млн. евро за април 2012 г., поради растящия внос.

Приходите от чужди туристи (както описахме по-горе, те са изчислени по статистически методи), намаляват с 13 млн. евро на годишна база до 117 млн. евро за април 2012 г. Разходите на българските туристи в чужбина намаляват с 2,4 млн. евро на годишна база до 85,7 млн. евро за април 2012 г.

Преките инвестиции в България (преки чуждестранни инвестиции, или ПЧИ) са отрицателни през април 2012 г. в размер на 71,2 млн. евро, при положителни за 105,3 млн. евро през същия месец на 2011 г. Повечето ПЧИ са кредити от чуждестранни компании, към българските им филиали. Когато тези дългове бъдат погасени, ПЧИ стават отрицателни. ПЧИ могат да станат отрицателни и когато българско лице (фирма или гражданин) купи недвижим имот, фирма или друга собственост от чужденец или чуждестранна фирма.

За първите 4 месеца на 2012 г. ПЧИ са в размер на 407,2 млн. евро, спрямо едва 63,1 млн. евро за същия период на миналата година.