Четири затруднения за касовата отчетност на ДДС, видени от БСК

Българската стопанска камара изготви становище във връзка с готвените промени при отчитането на данък добавена стойност (ДДС). В документа са изведени четири възможни проблема, които ще затруднят работата на компаниите, след като промените бъдат приети от Народното събрание.

Припомняме, че в края на миналата седмица Министерският съвет внесе в парламента проект за промяна на Закона за ДДС. В мотивите към текстовете е написано, че въвеждането на специалния режим има за цел подпомагане на малките компании, които изпитват трудности при плащането на данъка към бюджета, преди да са получили плащане по извършени от тях доставки или услуги.

От БСК обаче коментират, че някои неуточнени момента в концепцията ще доведат до проблеми за компаниите.

Работодателската организация например посочва, че не е ясен механизмът за водене на дневниците по ДДС.
Съставянето на дневници е задължително според разпоредбите на Закона за ДДС и в него се описват фактурите по направените покупки и съответно продажби през месеца. С въвеждането на касовата отчетност ще има три вида издадени или получени фактури – с получено пълно плащане, които се отразяват в дневника, с получено частично плащане, които също се отразят в дневника, но с изчислен коефициент на дължимия данък и фактури, които не са платени и които не трябва да се отразят в дневниците.

От БСК коментират, че няма предвидена разпоредба как да се документират фактури при продължително просрочие и докога една фактура може да не бъде отразена в дневниците на компаниите. На практика автоматизираното водене на дневниците за ДДС ще стане почти невъзможно, а бизнесът ще плаща по-големи разходи за счетоводни услуги, смятат от работодателската организация.

Касовата отчетност ще създаде проблеми и при ревизиите на предприятията, посочват още от БСК. Според тях заради необходимостта да бъде установено пълно или частично плащане, срокът за данъчната проверка ще бъде значително по-дълъг.

Касовата отчетност на данъка означава, че изискуемостта на данъка от датата на плащане, а не от данъчното събитие. На пръв поглед това трябва да намали междуфирмената задлъжнялост, но според БСК има вероятност и някои компании да не търсят вземанията си навреме, тъй като няма да са длъжни да начислят в бюджета дължимия данък. Така е възможно обемът на просрочените задължения и сроковете за тяхното погасяване да се увеличават, предупреждават от камарата.

Четвъртият проблем, който виждат от БСК, е че касовата отчетност на ДДС няма да бъде задължителна за всички. Според тях предприятията, които прилагат „стандартна“ отчетност ще избягват тези с „касова“ отчетност, заради усложненията, задължителното разплащане по банков път и ограниченията във възникването на правото за приспадане по банков път.

От БСК настояват за оценка за въздействието на тази законодателна промяна, която да покаже дали административната тежест няма да надхвърли ползите за предприятията, които прилагат облекчен режим. Организацията настоява още и за предварителна подготовка, за да могат да бъдат настроени програмните продукти за счетоводното отчитане.