Бюджет 2017 е бюджет на една европейска държава с доста смислени политики в него. Потърсихме максимално добро решение да преразпределим ресурса по максимално ефективен начин, каза по „Нова телевизия“ министърът на финансите Владислав Горанов в коментар на проекта за бюджет за следващата година, одобрен от Министерски съвет.
По отношение на завишените разходи за отбрана в Бюджет 2017 г. Горанов обясни, че в предложението няма никаква изненада, тъй като като член на НАТО България е длъжна да поддържа определен процент от БВП за отбрана. А конкретно в този бюджет големият ръст идва от двете програми за модернизация на армията, които бяха утвърдени в парламента – 2,5 млрд. лева ще трябва да инвестираме в следващите пет години за покупката на нови самолети, припомни министърът.
На въпрос защо е заложено забавяне на икономическия растеж Горанов каза, че на етапа, в който се намира икономиката ни, заложеният растеж не е достатъчен, но е доста повече от годините след 2009 г. Запитан защо други европейски страни като Румъния, Чехия, Полша залагат ръст в порядъка на 5-6 на сто, а България - по-нисък, министърът коментира, че целта не е в края на годината да се отчете преизпълнение на заложеното.
Факторите, които определят растежа на БВП, са потреблението, инвестициите, вноса и износа, напомни Горанов. И уточни, че едва в последните две години е налице раздвижване на вътрешното потребление, което означава, че хората са започнали да потребяват, но все пак хората са несигурни и харчат по-малко.
По отношение на инвестициите, ако трябва да се сравняваме с други държави, има какво да се желае, каза Горанов. По негови оценки най-голямо затруднение за правенето на бизнес в България е начинът на решаване на спорове между икономическите субекти. По думите му това трябва да става в съда и по бърза процедура, което сега не се случва.
Що се отнася до протеста на учените от вчера за повече пари за наука през следващата година и повишение на заплатите на учените, Горанов каза, че бюджетът трябва да финансира проекти, обвързани с нуждите на държавата и бизнеса, а не структури и научни звена. По думите му има достатъчно пари за наука, както по линия на националния бюджет, така и по линия на европейските фондове. „Бюджетът трябва да финансира проекти, обвързани с нуждите на държавата като цяло, или проекти, които са свързани с необходимостта на бизнеса за някакво развитие", заяви той.
„Не трябва да се финансират структури и научни звена”, коментира министърът на финансите. Той напомни, че има стотици милиони средства в европейските фондове и във Фонд „Научни изследвания”, но не приема, че трябва да имаме административна наука. “На мен отдавна ми се губи връзката между фундаменталната наука и бизнеса и нейната добавена стойност за обществото. Науката трябва да бъде свързана с бизнеса по начин, по който бизнесът да инвестира в нея”, заяви Горанов.
„Аз нямам нищо против, когато видим нещо добро, да инвестираме в него целево. Такъв беше случаят с циклотрона на БАН, там е около 10 млн. лева общата инвестиция”, отбеляза Горанов. „Трябва колегите, които имат претенции, че създават продукт, да не са си самодостатъчни в разбирането колко са важни за обществото, а да положат малко повече усилие”, посочи Горанов.
Финансовият министър съобщи, че до средата на ноември трябва да приключи проверката на сделката за продажбата на дипломатически клуб "Бояна". "Тази част от информацията, която не е данъчно-осигурителна тайна, ще бъде публично оповестена. Това, което ми е известно е, че сделката е реализирана със заемни средства. Въпросът е дали цената, платена за този имот, е справедлива или не", заяви Горанов. Ще бъде установено и дали върху средствата са платени данъци, увери министърът.
00:44 | 12.09.22 г.