Относително стабилно ще остане нивото на държавния дълг в периода 2018 – 2020 година, сочи прогнозата за управление на дълга на Министерството на финансите. Документът е публикуван за обсъждане на Портала за обществени консултации.
Ведомството посочва, че основният източник на дългово финансиране за този период ще е вътрешният пазар, а слабото увеличение на дълга в следващите години ще бъде компенсирано от разрастването на икономиката. Няма и сериозни рискове за дълговете, особено на фона на челните позиции, които България заема в ЕС по отношение на задлъжнялостта – съотношението дълг спрямо брутен вътрешен продукт е под изискванията от Маастрихт от 60%.
От публикуваните данни е видно, че прогнозата за размера на дълга на страната през 2017 година е 23,5 млрд. лева, което е 23,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), а до 2020 година ще достигне до 23,8 млрд. лева, което е 20% от БВП. Увеличението в абсолютна стойност ще бъде напълно компенсирано от ръста на икономиката.
Прогнозите са за увеличение на БВП от очакваните почти 100 млрд. лева през 2017 година до 119,1 млрд. лева през 2020 година. Темпът на икономически растеж ще се запази в рамките на 3,9% в периода 2019 година – 2020 година.
Държавногарантираният дълг пък ще намалее незначително – от 2,049 млрд. лева през 2017 година до 2,047 млрд. лева през 2020 година, е записано още в документа.
От Министерството на финансите посочват, че ще бъде осигурявано дългово финансиране на бюджета под формата на държавни ценни книжа в рамките на 1-1,2 млрд. лева годишно, основно на вътрешния дългов пазар.
В доклада на Министерството е записано още, че към края на 2017 година структурата на дълга ще се промени – намалява външният дълг до 71,5% от БВП, за сметка на вътрешния, който вече е 28,5% от БВП. За сравнение, през 2016 година външният държавен дълг беше 73,9%, а вътрешният – 26,1%.
Външният ни дълг към края на 2017 година е основно в евро – 77,4%, или общо 18,2 млрд. евро. Дългът в лева е 21,8% от общия, а в долари – 0,2%.
Среднопретегленият лихвен процент по вътрешния дълг през 2017 година намалява до 3,3%, спрямо 3,62% през 2016 година.


Изкуствен интелект реши 170-годишна математическа загадка
Йовчев за ситуацията в Черно море: Трябва спешно да се промени законът и да се разшири обхватът на ВС
Любослав Костов: Бюджет за 2027 г. трябва да има
Много детайли за удара срещу Gas Husky остават неизяснени
Интересът към туризма сред природата расте на фона на климатичните рискове
Такаичи балансира между Русия и Китай при визитата си в Азия
Какаото поскъпва в Европа заради новите правила срещу обезлесяването
Изследовател от Anthropic обяви, че е доказал хипотезата на Риман
Еуфорията около AI отстъпва място на страха на Уолстрийт
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
90 години Opel Kadett: Как германската революция се превърна в „Москвич“
Руски товарен кораб и бил атакуван във Финския залив
Затварят участък от Софийския околовръстен път от утре
ГДБОП получава близо 1500 сигнала месечно за видеа и клипове с незаконно съдържание с деца
Свещеник: Правилата от преди 1000 години важат и днес
преди 9 години Днешният държавен дълг е последица от местната проява на разпространена в света грешна парична система.Ако не бе налична тази (за всеки вредна) държавна грешка, държавата нямаше да е със сегашния дълг.За спасение от актуални злини е необходимо прилагане на подобрена парична система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар